Той се формира, когато майката не само не е налична емоционално за детето в първите 2-3 години от живота му, но е и НЕПРЕДВИДИМА. В един момент тя ту е на разположение и може дори да създава илюзията за загриженост, ту в следващия може да избухне по агресивен начин срещу детето. Това създава огромно количество СТРАХ и ЛИПСА на СИГУРНОСТ у детето. Шамар, след който следва прегръдка, метафорично и буквално.
Детето не може да се ориентира кое негово поведение какви последствия би имало – това е все едно да играеш една игра, без никога да не можеш да разбереш правилата.
По-късно в зрелия си живот, този човек ще иска и ще търси свързване и интимност (за разлика от анти-зависимия тип), но едновременно с това ЩЕ СЕ СТРАХУВА да допусне скъсяване на дистанцията. И то защото коренното убеждение на един такъв човек е, че в крайна сметка независимо кой е партньора, ако дистанцията се скъси, неизменно в даден момент ще настъпи разочарование и непоносима болка. Точно за това основният проблем на този модел на обвързване е ДОВЕРИЕТО. И най-вече неговата липса – в хората и в света изобщо.