Често в забързаното ежедневие фокусът ни непрекъснато е насочен към всевъзможните задължения и отговорности. Прескачаме от професионалния към личния си живот, сменяме умело социалните роли и маски, но забравяме да си дадем време и пространство да се обърнем към себе си.
Един от най-простичките на вид, но и най-дълбоки въпроси, които човек може да си зададе е: КОЙ СЪМ АЗ? Кой съм аз в същността си, отвъд обуславянето, обществените рамки и изисквания, отвъд семейното възпитание, отвъд това, което съм възприел за себе си, оглеждайки се в очите на другите? Кой съм аз и за какво копнее душата ми?
Изтърканата и клиширана фраза „Да обичаш себе си“ може да се преведе на разбираем език така: Да обичам себе си означава да познавам себе си, своите много и различни аспекти и да разбера как мога да ги приема и прегърна, ако е нужно и да го помиря. Да имам пространство за всички свои проявления.
Но как можем да приемем своята многостранна и неописуемо дълбока природа, ако не я познаваме?