Всички сме претърпели някакъв вид травма в детството, макар и да не го съзнаваме.
Съвсем нормално е дори и най-отдадените, грижовни и осъзнати родители да не могат 100% от времето да дадат на детето си онова, от което то има нужда. Да не говорим, че е възможно нещо съвсем „дребно“ на вид, да се отрази на детето, което впоследствие да доведе до изграждане на определен нездравословен модел на обвързване в зрелия живот на индивида.
Децата притежават изключително интелигентни умения за развиване на механизми за приспособяване към средата, каквато и да е тя. Така е устроен детският ум. Детето развива стратегии, чрез които да се адаптира към родителя с една едничка цел – за да оцелее. И тъй като става въпрос за базисно оцеляване – тези адаптационни стратегии толкова дълбоко се вкореняват в съзнанието и поведението на детето, че на някакъв етап те се превръщат в основен модел на взаимодействие с другите. И ако в детството те са имали своята полезна функция (а именно – оцеляване), то в зрелия живот те по-скоро пречат на човек да може да се свързва с другите и най-вече с партньора си по един автентичен, открит, истински и дълбок начин.
Независимо дали човек следва анти-зависим модел на поведение и тотално отрича емоционалното свързване и копнежа на своето сърце; или е развил зависим стил на привързване, при който не може да съществува, ако не е в отношения; или пък се свързва по хаотичен начин с партньора си – ту се вкопчва, ту се затваря в себе си, и въпреки всичко най-големият му страх е от любовта – независимо кой от трите генерални модели на поведение сме развили в детството – има различни начини как да се освободим от тях и да ги оставим там, където принадлежат – в миналото.
И всички те се свеждат до усвояване и изграждане на така наречената СИГУРНА ВРЪЗКА.
В този тип свързване и двамата партньори имат преди всичко усещане за безопасност. Могат да пребивават заедно в спокойно състояние, без да е нужно нещо да се случва – просто ДА ПРИСЪСТВАШ заедно с другия. В едни такива отношения и двамата души умеят както да споделят, да се приближат и допускат другия, така и да бъдат напълно удовлетворени, да се чувстват спокойни и да имат енергия и ентусиазъм за своя собствен живот – ПО ОТДЕЛНО. Всеки един от тях може сам да задоволява своите нужди, и едновременно с това да допринася за връзката. И двамата чувстват баланс между даването и получаването, както и свобода да бъдат изцяло АВТЕНТИЧНИ.
Може много да се говори за това какво е „сигурната връзка“ и как тя може да бъде изградена, но има един сигурен признак, по който можете да я разпознаете. И това е игривостта – присъствието на хумор, лекота и свободно изразяване на себе си и своята енергия.
Хубавото и ценното на терапевтичната работа е, че независимо дали имате партньор или не – можете съзнателно да работите по лекуване на неработещите модели на привързване и самостоятелно да изградите СИГУРНА ВРЪЗКА – първо и най-основно – със себе си.
Как? С помощта на най-фундаменталния процес в терапевтичната работа, който буквално може да преобърне живота ви – „Работа с Вътрешното дете“.
Това е пакет от 10 сесии, в които плавно човек се връща назад в миналото, за да излекува ранните от детството и за да може сега в живота си да присъства по зрял, адекватен и автентичен начин.