Покрай различните празници празници през годините си разменяме пожелания за здраве, късмет и щастие по между ни. Но какво точно е щастието? И с какво се различава от радостта?
Разбира се, че това е строго субективно и общо взето може дори да се разгледа като индивидуална философска интерпретация. Точно за това ще изложа моя личен прочит на база личен и професионален опит.
Щастието е условно. То се базира на постижения. В същността си носи едно „ако“.
Ако постигна това и това, ще бъда щастлива.
Ако имам това и това, ще бъда щастлива.
Ако отида/посетя/видя/преживея/ еди какво си, ще бъда щастлива.
Щастието се базира на наличието на нещо. При неговата липса – щастието отсъства.
За разлика от него, радостта е духовно понятие. Тя не е условна и не се ограничава до някакви конкретни външни проявления или наличности. Не е свързана с имане и нямане, а само и единствено с преживяване. Тя е неразривна част от нашата същност.
Радостта е свързана с преживяването на връзката с всичко, което ни заобикаля. Със самия Живот. Радостта се крие в осъзнаването на единосъщието ни с всичко, което е. Тя не може да се придобие и най-прекрасното е, че и да искаме – не можем да я загубим. Единствено я забравяме, като я заравяме под изисвканията на света какви трябва да бъдем и как трябва да живеем живота си.
Колкото и клиширано и изтъркано да звучи – да, факт – радостта е тъкмо в най-дребничките неща. Във всичко онова, което докосва сетивата ни и ни изпълва с усещане за светлина, хармония и вътрешна топлина. Радостта неизменно присъства като същностно качество във всеки един от нас и едновременно с това е мимолетна като премигване с очи или пеперудено разперване на криле.
Истинското майсторство на живота е да бъдем в ежедневен досег с радостта, независимо от житейските си обстоятелства. А междувременно, докато преследваме щастието има опасност да пропуснем онова, което вече ни е налично и никой и нищо не може да ни отнеме – миговете на истинска, автентична радост, които живеят в собственото ни сърце и във връзката със самия Живот в и около нас.