Какво представлява Първичната терапия (Primal) и как да излекуваме травмите от детството
Първичната терапия (Primal) е един от най-основните терапевтични процеси. Чрез този метод клиентът разглежда най-фундаменталната връзка, обуславяща всички отношения в живота, а именно – връзката ни със самите себе си.
Всъщност клишираното послание
„да обичаме себе си“
намира конкретно изражение в този процес.
Човешкото съзнание помещава различни архетипни аспекти – вътрешен мъж (анимус), вътрешна жена (анима), вътрешен критик, неутрален наблюдател и т.н. В Първичната терапия се разглежда взаимоотношението между клиентът като възрастен индивид и неговото вътрешно дете.
Вътрешното дете е онази част от нас, която съхранява всички обусловености и адаптационни модели, които ни ограничават, но които са ни помогнали да оцелеем, всички маски и роли, които несъзнателно сме били принудени да възприемем, за да се впишем в средата, да бъдем приети от тези, които се грижат от нас, за да принадлежим.
И същевременно във вътрешното дете се крие
целия потенциал от същностни качества, творческа енергия, всичко съзидателно и светло, един безбрежен океан от възможности, жизненост, сила, радост и възхищение от живота.
Когато детето се появява в света, то идва с целия този потенциал, готов да се прояви. Но в семейната среда, дори и при най-добронамерените родители, на детето му се налага да скрие част от този потенциал и да се съобрази с насочените към него очаквания, изисквания, правила и норми наложени от средата, за да си осигури място на принадлежност.
В този момент в съзнанието на детето се случва така нареченото
разцепление на Аз-а (the split of the self)
От една страна е „Естественото дете“, детето в пълния негов потенциал, с всички негови прекрасни уникални качества, сила, жизненост, спонтанност и енергия. Тази част обикновено бива скрита под другата част, а именно – маските, които детето несъзнателно започва да носи и ролите, които започва да възприема, за да се впише в средата. Най-общо казано – обусловеностите. Това разцепление на Аз-а е коренът на базисното вътрешно противоречие:
Принадлежност-Автентичност.
В процеса на Първичната терапия се връщаме хронологично в детството, за да разберем какво точно се е случило с детето – какво е трябвало то да скрие и с каква същностна част от себе си е било нужно да се раздели и какво е направило, за да се впише и да спечели любовта и вниманието на родителите.
Ултимативната цел на процеса е постепенно да се сваля пласт след пласт от изкуствените обвивки, или обусловености, роли и маски, които детето е възприело и които възрастният индивид несъзнателно носи и проявява в ежедневието си.
Тъкмо тези маски, стратегии и адаптации са основата на това като големи хора да привличаме повтарящи се неработещи модели и да зацикляме до безкрайност в тях.
Чрез процеса се разотъждествяваме с обусловеностите (deconditioning), изразяваме това, което детето не е могло и така лекуваме тази най-уязвима, но и най-потенциална част в нас. И в крайна сметка стигаме до сърцевината на същността или „Естественото дете“ – безкраният извор от енергия, сила и същностни качества. До самия автентичен „Аз“. В този момент ставаме наистина себе си.
Процесът е структуриран в 10 тематични сесии, като всяка надгражда другата и всяка следва като логично продължение на предходната. Процесът е базов в терапията, тъй като чрез него:
- ние се разделяме с товари, които не е нужно повече да носим,
- оставяме миналото там, където принадлежи, отлюспваме всички маски и брони, които ни пречат да бъдем автентични
- лекуваме онова, което е останало незараснало или неизразено и което все още ни активира по негативен начин в настоящето
- учим се да разпознаваме емоционалните си състояния по начин, по който ние владеем тях, а не те нас, защото имаме дълбокото разбиране какво може да ги поражда и до каква степен реактивността ни касае настоящата ситуация или минала такава, която обаче сега проектираме
- грижим се за нуждите си, разпознаваме ги и се стремим своевременно да им откликваме като преди всички се свързваме с тялото си
- учим се да отстояваме границите си, да сме свързани със силата си, с центъра си, с вътрешната си мъдрост и култивираме устойчивост
- отваряме се за нов вид взаимоотношения в света, тъй като вече знаем, че можем да направим нови осъзнати избори, а не автоматично да попадаме в познати разрушителни модели
И преди всичко – ставаме родители сами на себе си.
Сами за себе си ставаме онова любящо, нежно, грижовно, състрадателно, подкрепящо и вдъхновяващо присъствие, от което винаги сме имали нужда.
И така – наистина всичко в живота става възможно!
Това е процесът, в който наистина имаме възможност да се родим отново. Действително да обърнем нова страница в живота си и да започнем начисто. Да тръгнем по своя собствен път с лекота и ентусиазъм.
Процес, след който нищо не е същото.
Ако искате да разберете как протича индивидуалната работа с вътрешното дете, прочетете повече тук:
