Има три много простички предпоставки за хармонична връзка.
Три прости правила за създаване на добра основа за партньорски отношения.
Макар и уж съвсем прости и ясни, за повечето хора са непосилни. Или поне изключително предизвикателни.
Да разграничим партньора от родителя
Родителите, и разбира се, най-често майката е нашият първи обект на любовта. Първата фигура в живота ни, с което влизаме в отношения. И всичко, което протича в първите години, дори първите мигове, които прекарваме в тези взаимоотношения, определя начина, по който ще се свързваме по-нататък с другите по принцип, дори не само в любовта. Всичко онова, което не сме получили от майката – твърде вероятно ще го търсим от партньора. Всички незапълнени липси, ще се опитаме да компенсираме, проектирайки майка си (и/или баща си) върху човека до нас.
Идеята е ясно да видим, че онова, което не сме получили от майка си е нещо, за което сами е добре да се погрижим. Ако очакваме да го получим от партньора, по-скоро влизаме в динамика родител-дете, а не динамика между равни. Нужно е сами да станем майка и баща на себе си, сами да се погрижим за потребностите си – за да не проектираме всичко това върху партньора. Това само пречи на връзката.
Да се свържем с родителя от същия пол
Ако ние, като жени, отхвърляме някакви аспекти или дори изцяло своята майка, ако имаме възражения спрямо нея, ако изпитваме неистово дразнение и неприемане към нея – не можем да получим живота. Не можем да застанем по устойчив и уверен начин на разположение като партньори.
Ако пък поради някакви обстоятелства имаме по-близка връзка със своя баща, отколкото със своята майка – това също може да породи трудност при свързването с противоположния пол. „Принцесата на тате“ обикновено или попада в триъгълници, или все не намира „достоен“, или се оказва в отношения с някой човек, който не е наличен, или изцяло се е затворила за любовта. И то е защото е по-близо до бащата, отколкото до майката. До женското племе, към което принадлежи.
Да излезем от малкото (рожденото) семейство и да се отворим за новото (духовното) такова Това означава да поставим здравословни граници в чисто физически аспект спрямо рожденото семейство, както и да създадем известно емоционално разстояние. Това означава да можем да се обърнем към своя живот, към собствения си път. Ако все още (образно казано) сме обърнати към рожденото семейство, или искаме да им помагаме, да ги спасяваме, утешаваме, или все още търсим нещо да получим от тях – одобрение, внимание, чувство на сигурност и принадлежност. При всички случай обаче ако изберем това – оставаме в ролята на дете. И нямаме енергия за своя живот. Нямаме сили да намерим своята “глутница”. И съответно нямаме енергия, сили и добра самоувереност да застанем като партньори до някой друг.
Коя от тези три предпоставки ви е най-трудна?
Ако искате да разгледате какви са пречките за вас пред любовта, свържете се на следните контакти за запазване на час за индивидуална сесия:
Email: mariailievaeu@gmail.com
Phone: 0889/566-093
Artwork: Rozanne Hermelyn Di Silvestro