Подкрепа или критика – какво си даваш по-често?

Когато направим нещо, каква е нашата собствена обратна връзка, която даваме на себе си – подкрепа или осъждение?

Гласът на нашите родители всъщност се превръща в гласа, който чуваме в собствената си глава. Интернализираме тези гласове, докато сме деца и неусетно, когато вече сме възрастни, сипем самообвниения и критика, неприемане и срам спрямо собствените си действия. Така се формира нашият „вътрешен критик“. Който обаче е по-уместно да се назове „наследен критик“.

Ако гласовете на родителите, насочени към нас в детството, са били критични, ние по-късно непрекъснато ще се критикуваме. Ако родителите ни са имали твърде високи очаквания към нас, ние ще поставяме твърде високи очаквания към себе си.

Ако родителите ни са проектирали своя собствен срам върху нас, ние сами ще се срамуваме от себе си.
Ако сме получили посланието от родителите си, че няма пространство за всички наши емоции, нужди, желания, за всичко това, което сме в нашата абсолютна цялост, на по-късен етап в зрелите си години ние ще напасваме себе си спрямо другите, няма да имаме достъп до собствените си нужди и желания, несъзнателно ще се смаляваме, за да се харесаме и за да получим одобрение. Няма да бъдем свързани със собствената си истина. Ще представяме пред света и хората в живота си само една малка част от това, което представляваме.

И като резултат, между нас и другите несъмнено ще има една зейнала пропаст, която възпрепятства автентичното свързване.

Когато станем родители на себе си – създаваме едно безопасно място за нашето вътрешно дете. Пространство, с което не сме разполагали в миналото.

Когато станем родители на себе си, можем да валидираме своите чувства и емоции, без да чуваме, че те са „прекалени“.

Нуждата от външно одобрение отпада.

Можем да си позволим да изразим своята истина, без някой да се опитва да я размие, казвайки ни „Не беше чак толкова зле“. Можем да се погрижим за себе си, вместо да се неглижираме и да позволяваме да злоупотребяват с нас, само защото с това сме свикнали.

Неспособността на нашите родитли да понесат всички наши емоционални състояния отразява факта, че те самите са били ограничени в изразяването на своята същност в своето собствено детство. Сега обаче можем да преобърнем този модел и в името на всички поколения преди нас имаме възможността да дадем цялото необходимо пространство, от което многоаспектната ни същност има нужда, за да се разгърне и разцъфти. За да можем да живеем наистина в своята цялост, пълнота, неподправеност, истина и автентичност. В пълна свобода.


За да осигурите за себе си и за вътрешното си дете това безопасно пространство, на разположение съм да ви подкрепя в този жизненоважен процес на:


📞Телефонен номер: 0889/566-093
📧Електронен адрес: mariailievaeu@gmail.com

Повече за най-базисния процес в терапията “Работа с вътрешното дете” прочетете тук:

Запазете час за пакетния процес от 10 последователни сесии, посветени на Работа с вътрешното дете тук: