Вътрешната работа в основата си се свежда до два ключови процеса: ОЦЕЛОСТЯВАНЕ и ОЗРЕЛОСТЯВАНЕ.
Житейските предизвикателства от какъвто и да било порядък изискват от нас, независимо дали ние го искаме или съзнаваме – да поемем отговорност за живота и изборите, които правим. Както и да можем да приветстваме онези части от себе си, които са останали откъснати, отрязани, скрити, пренебрегнати. Това откъсване на части от нас се случва заради и на фона на културно-общественото обуславяне, през което всеки един човек преминава, което в себе си включва и адаптацията към семейната среда, семейството – бидейки представителна единица на въпросното общество.
Човек може да достигне дълбока старост, да е преживял множество трудности, благословии, върхове и спадове във всеки един смисъл на думата. И въпреки това на едно ниво да е останал с инфантилната представа, че другите и светът му дължат нещо. Обвиняването на околните, и разбира се, най-вече на родителите, задържат човека в тази позиция на дете, жертва на обстоятелствата. Истинското овластяване е свързано с поемане на отговорност и заставане зад себе си, както и с развиване на необходимите умения човек да се погрижи за своите потребности.
Юнгианският психоаналитик Джеймс Холис казва следното по темата (с фокус върху взаимоотношенията):
„Необходимо и неизбежно, ние сме подтиквани да осъзнаем три принципа на релационната динамика, принципи, които присъстват във всички взаимоотношения по всяко време:
Ние притежаваме природна склонност да проектираме върху другия това, което не знаем за себе си (несъзнаваното), или което не искаме да знаем за себе си (Сянката), или нашето нежелание да пораснем и да поемем пълна отговорност за себе си (нашата съпротивляваща се незрялост).
Тъй като другият не иска, не може и не трябва да поема отговорност за това, което ние сме възприели – нашето несъзнание, нашата Сянка, нашата незрялост – тогава нашата скрита мотивация бива възпрепятствана и връзката започва да прераства в проблем на силата, с присъщия призив за контрол или манипулирания на другия, или за обвиняване, с познатата двойка жертва и злодей.
Заради това връзката бива изправена пред избора за разтрогване, обвиняване, траен гняв и депресия или пък израстване. Единственият начин да израснем и връзката ни да се развие в едно реалистично преживяване, заслужаващо нашето трайно инвестиране в него, е да се откажем от проекциите и преносите, да ги овладеем като материал на нашата Сянка и да поемем отговорност за емоционалното си благополучие и духовния си растеж, като същевременно дори решим да подкрепим усилията на партньора ни да постигне същото.Да повторя, тези три етапа на ангажирането присъстват във всички интимни взаимоотношения през цялото време. Това, което е различно във всяко едно от тях, не е динамиката, макар да е възможно тя доста да варира по интензитет или форма на израз, а дали и в каква степен всеки партньор е узрял или пожелал да узрее. Такъв един процес на узряване ще ни задължи да се изправим пред някои трудни, натоварени със Сянка въпроси. След тях са следните:
Къде в това взаимоотношение се проявяват моите зависимости и с какво трябва да се справя, за да престана да бъда зависим? Какво искам от партньора си да прави за мен, което всъщност бих могъл сам да направя за себе си, ако искам да бъда самоуважаващ се зрял човек, напълно отговорен за изживяването на собствения си живот? Как аз многократно ограничавам себе си в конкретната връзка, като внасям отново и отново моята история с всичките ѝ заредени рефлексивни реакции? Наистина ли подкрепям партньора си, като същевременно не поемам на гърба си неговата отговорност да израсне и да бъде свободен зрял човек?“Озрелостяването и оцелостяването не са лесна работа, дори и отвъд контекста на взаимоотношенията. Най-вероятно е дори да бъдат доста болезнени процеси. Но само когато можем да бъдем искрени и честни със самите себе си, трайното удовлетворение и здравословните промени са възможни. Малцина успяват да случат това сами за себе си. По-често са ни нужни „огледала“, които да ни дадат обратната връзка, чрез която да разберем по-добре себе си.
Image by Platon Yurich