Вчера докато си вървях към кварталното магазинче, станах свидетел на интересна сцена.
Пред мен вървяха двама души, мъж и жена. Или момче и момиче, не можех да определя от далече възрастта. Момчето се приближи и целуна жената по бузата. Няколко пъти. Като същевременно се държаха за ръка. Тъй като ходя бързо, скоро ги наближих и изпреварих и докато се разминавахме, установих, че това са майка и син в ранен пубертет. А малко встрани вървеше до тях и бащата.
От доста време забелязвам подобна конфигурация по улиците – майки, хванати за ръце със синовете си. На вид мила картинка. Но същевременно има нещо много обезпокоително в нея.
И действително, това е един доста разпространен модел в България (а и в други южно европейски държави, мисля) – прекомерно силната връзка между майка и син.
Когато се родят, момчетата, както и момичетата, те се намират в сферата на влияние на майката. Детето е израснало в нейното тяло, буквално, и през първите 3-4-5 години тя е основна референтна точка в неговата вселена. На около 4-5 годишна възраст, и момчетата и момичетата е нужно да се отделят от майката и да осъществят движение на приближаване към бащата. Той се превръща в основния стълб, около който гравитират и около който се съотнасят децата, той въвежда детето във външния свят.
В тийнейджърските години е от съществено значение при момичетата да се извърши още едно движение – и то е на връщане към сферата на влияние на майката. А за момчетата е добре (да не кажа задължително) да останат в сферата на влияние на бащата.
Тъй като в България масово страдаме от синдрома на „липсващите бащи“, момчетата често остават тясно свързани със своите майки. И много често приближаването до бащата не се случва – дали защото несъзнателно майката „не пуска“ момчето при баща си, дали защото тя иска да го направи „по-добрия мъж за себе си от своя партньор“, или защото проектира отношенията със своя баща върху детето си – а е много вероятно и трите причини да са валидни едновременно.
Здравата мъжественост у съвременните мъже липсва поради неслучването на отделянето от майката. И да, някои мъже в най-крайните случаи остават да живеят с майките си до след 40-годишна възраст. Но в случая дори не става въпрос за физическото измерение. Става въпрос за едно вътрешно движение на душата и емоционална обвързаност, която се развива на дълбоко подсъзнателно ниво.
Правилната посока на развитие е на отдалечаване от майката – това е част от индивидуалния път на озрелостяване на всеки индивид, независимо от пола.
Какви са вашите наблюдения? До каква степен мъжете остават свързани със своите майки? Какво е вашето усещане за здравословно движение, независимо дали сте майка на син или не?
Споделете в коментар или в лично съобщение.
Julia Hetta