Шекспир го е казал: „Светът е сцена, а всички ни сме актьори.“
В различните сфери и взаимоотношения, в които участваме, се появяваме по различен начин.
Какво включва ролята ни на служител, майка, дъщеря, сестра, приятелка, партньор? Биха ли ни познали нашите приятели, ако видят какви сме в работата си и обратното, нашите колеги – в личния ни живот? Къде се чувстваме най-свободни да бъдем истински и къде чувстваме маската за пред другите най-тежка?Контекстът е от решаващо значение. Едни качества, поведение и общуване определят отношенията ни в семейството, например, и съвсем различни в професионалния свят. Превключването от един контекст в друг се превръща в нещо естествено, за което навярно дори не се замисляме.
Поражда се проблем, когато усетим, че някъде твърде много се чувстваме не-себе си. Където преживяваме по-осезаемо колко повече усилия се изисква да бъдем нещо, което може би не сме напълно, или да крием части от себе си, за да се впишем.
Възможно е да се освободим от тежестта на всички маски и роли, колкото и необходими и дори приемливи да са те, когато, независимо от контекста – си позволим да бъде все повече себе си, да бъдем по-истински и верни на това, което чувстваме за правилно за себе си.
Как се случва това?
В две стъпки.
Първо, като познаваме себе си. Като сме наясно с ценностите си, свързани сме с нуждите си, както и с желанията и предпочитанията на душата си. А те обикновено се чуват в тишината на собственото ни присъствие, когато макар и за кратко се отделим от външния свят.
И второ, изградим своя интегритет. Основата от качества и ценности, които не бихме престъпили за нищо на света. Базата и критерият, спрямо който измерваме своята себестойност.
Наскоро чух за „No lying challenge” („Предизвикателство без лъжи“), в което една американска авторка успява за една година да не изрече нито една лъжа. Разбира се, че звучи крайно, но ако искаме да изградим увереност и доверие в себе си, е нужно да се научим най-вече да не лъжем сами себе си.
Как лъжем себе си?
Като престъпваме границите си, ценностите си, истината си, само и единствено, за да се напаснем, харесаме или спечелим одобрение.
Като си даваме обещания, които след това не спазваме.
Като забравям да се грижим за себе си и поставяме себе си на последно място.
Като се критикуваме, смаляваме, засрамваме и сравняваме.
А вие колко дълго ще издържите без да излъжете себе си?
Предизвиквам ви! (И себе си, разбира се!) 
Image by Damian Drewniak