Защо живеем във време, в което на жените сякаш не им е разрешено да остаряват?
Ето защо – в патриархалната система жената бива възприемана като продукт/обект, а нейният външен вид бива остойностяват спрямо субективния критерий „красота“. Това стартира по-осезаемо в началото на Индустриалната Революция, но можем да наблюдаваме тъкмо днес пика на тази вълна поради натиска и присъствието на технологиите в ежедневието ни, които спомагат за разпространението на медийни послания и налагане на нагласи.
В патриархалната система няма значение какви и колко качества притежава жената, ако не притежава красота. Каквото и да значи това – все пак опитите да се наложи унифициран стандарт за красиво, за съжаление, са успешни, и мъжете и жените съзнателно или не ги възприемат.
Но по отношение на възрастта, нещата са още по-сурови и безжалостни. Времето, в което живеем до такава степен е издигнало младостта в култ, че сякаш този процес изглежда необратим. Печалбите на големите индустрии от насадените представи за приемливо са невъобразими, и въпреки това хората масово се поддават на този капан.
Изход обаче има. Крайно време е да обърнем наратива и не просто да отдадем почит и уважение към старостта, но и да се научим да виждаме красивото, магичното, скъпоценното в нея. В старостта има повече сочност, а не съсухреност – както се опитват да ни убедят медиите, и голяма част от обществото, което им приглася като ехо. В старостта има магия, страст, жизненост, чистота, достойнство, пълнота – каквито просто няма как да съществуват в младостта. И всичко това е заради натрупания опит.
Няма нищо по-красиво от една уверена жена, която тъкмо благодарение на натрупаната мъдрост на опита си е стигнала до пълнокръвното усещане за истинската си същност, която познава себе си, свързана е със силата и с вътрешния си авторитет и безкомпромисно се грижи и обича себе си.
Не бих искала да започвам темата за двойните стандарти и за това как остаряването при мъжете в масата случаи се възприема като нещо дори привлекателно, доколкото и първият признак за сбръчкване при жените се третира като чума, която трябва да бъде избегната НА ЖИВОТ И СМЪРТ.
Но бих искала да подчертая следното:
Скъпи жени, не позволявайте на обществените норми и възприятия да ви заблудят и да ви накарат да намразите себе си, кожата си, лицето си, тялото си. Бръчките са признак за един естествен процес. Процесът на остаряване. Който по определение е свързан с промяна. Каквото е и определението на САМИЯ ЖИВОТ! Не спирайте хода на живота, не се „замразявайте“. Замръзването пък е другото име на травмата.
Гледайте на остаряването и на бръчките като признаци, че сте живели и ще продължавате да живеете един пълноценен живот. Живот богат на наслада и удовлетворение, на смях и любов, на смисъл и опит. Бръчките са своеобразните символи, отбелязващи и хубавото и лошото, което сте преживели.
Крайно време е да се научим да гледаме с благоговение пред старостта и пред възрастните жени. Да ги виждаме като майките и бабите, през които е дошъл животът. Да виждаме мъдрия, красив дух в тях, пълен с чистота и ентусиазма на малкото дете. Крайно време е да преобърнем пантеона на популярните нагласи и да се вгледаме отвъд обвивката и да съзрем неописуемата красота на женска душа – отвъд възрастта и телесните обвивки.
Images: Marius Sperlich, Philippe Vogelenzang