Можем да бъдем тук и сега и да градим живота, който искаме и вярваме, че заслужаваме, само когато сме приключили с миналото.
А освобождаването от миналото се случва в момента, в който спрем да поддържаме усещането и вярването, че то трябваше или можеше да бъдат по-различно.
Има четири прости на вид, но изключително фундаментални стъпки да приключим с миналото.
Независимо дали става въпрос за взаимоотношения с бивш партньор, бивша работа и шеф, с родителите ни, с вече завършили приятелства, с престоя ни в някаква организация – за да си тръгнем по добър начин и да знаем за себе си, че всичко е приключило е нужно да поемем своята част от отговорността за това взаимоотношение и нашето участие в него. Единствено в случая с психологическото отделяне от родителите, цялата отговорност остава при тях. Във всички останали взаимоотношения, би трябвало да можем да усетим за себе си каква част от отговорността е нужно да поемем.
Втората стъпка предполага да оставим всички чувства във връзка с това взаимоотношение в миналото. Ако продължаваме да се гневим за това, което се е случило в миналото, това означава, че някаква част от нас продължава да живее там. И това ни прави неналични и неприсъстващи в настоящето. Изразяването и освобождаването на чувствата може да стане по безброй начини, сред които моите любими са арт-терапията, писането и работата с тялото.
Третата стъпка в този процес касае способността ни да приемем онова, което се е случило, включително и по-болезнените моменти и аспекти – като част от нашата история и биография, както и да не позволим на случилото се да ни определи и да чертае пътя ни занапред. Ако позволим на събитията от миналото да ни повлияят, чувствата и мислите ни ще породят сходни обстоятелства в ежедневието и така ще привлечем сходна динамика и ситуации. Уж живеем в настоящето, а на практика непрекъснато повтаряме миналото. Точно затова е добре да можем да ПРИЕМЕМ всяка ситуации, човек, взаимоотношение, събитие от миналото ни като спирка от пътя ни, като отделен параграф или страница от книгата на живота ни. Но едновременно с това да не забравяме, че сега разполагаме с ИЗБОРА да реагираме и действаме по РАЗЛИЧЕН начин. Тъкмо заради осъзнаването, което сме придобили от случилото се.
И последната стъпка по освобождаването от захвата на миналото е да приеме онова, което ни се е случило като част от житейския ни опит и най-вече да се свържем с чувството на благодарност. Да видим какво можем да извлечем от случилото се и да го трансформираме в мъдрост и така то да се превърне в още една перла в съкровищницата на сърцето. Ако трябва да извлечем и формулираме някаква сентенция или поговорка, носеща есенцията на получения урок от преживяното – как би звучала тя?Image by Platon Yurich