Обектифицирането на женското тяло само и единствено ОГРАНИЧАВА живота на жените на тази планета. Не бих могла да се сетя и за едно-едничко положително нещо, до което е довело превръщането на женското тяло в обект за чуждата визуална консумация.
Най-ограбващото преживяване относно това е, че жените не живеят В тялото си. В съвременния свят, особено заради технологичния напредък, енергията изцяло се е качила в главата и жената забравя, че има тяло. Че реално живее и от шията надолу. Но най-най-най-тъжното е, че голяма част от енергията на жената дори не е в главата ѝ – а се изнася извън нея. Превръща се в една камера, един страничен, външен поглед, който наблюдава своето съществуване в тялото.
Иначе казано – самите жени са интернализирали the male gaze. Самите жени са свикнали да възприемат себе си като обект, който бива наблюдаван. Начинът, по който изглеждат, по който се движат, по който отместват косата си, как им стои определена дреха, грим, etc. – всичко това подлежи на едно сякаш външно, странично наблюдение. Те си представят как изглеждат от страни. Енергията им едновременно е в главата им и извън тях. За жалост – не и в самото тяло.
И това е толкова повсеместно, че за съжаление се е внедрило в колективното съзнание. Но има ОГРОМНА разлика между нещо НОРМАЛНО и нещо НОРМАЛИЗИРАНО. Това, че толкова дълго сме свикнали ние, жените, сами да възприемаме себе си като обект за чужда консумация, а не като субект със свободна воля и лично усещане за истина, не означава, че това е оптималният начина на съществуване by default.
За да достигнем до това, обаче, има един друг основен въпрос, който всяка себеуважаваща се жена, която се стреми да живее автентично и безапелационно иска да е свързана със своя център, е нужно да си отговори, е следния:
До каква степен начинът, по който изразявам своята женственост, отразява моята истинска същност, и до каква степен моята женственост е продукт на патриархалния brainwashing, според който жените съществуват, за да бъдат консумирани и да задоволяват чуждите нужди?
Има една съвсем деликатна, понякога едва доловима граница между грижата за себе си и автентичното изразяване на женската си същност, и обслужването на патриархалните догми. Добре е жените да си дават сметка, че често двете неща се припокриват, но все пак има разлика и всяка жена трябва вътрешно да я усети за себе си.
При всички положения, моят основен и вечно актуален призив е жените да се приберат у дома – да приберат енергията си в тялото. Да оставят възприятията за външния си вид настрани до колкото е възможно и да се свържат с УДОВОЛСТВИЕТО и ЧИСТАТА НАСЛАДА от това да пребивават в тялото си.
Няма по-голяма радост и удовлетворение от това човек да усеща собствената си жизнена енергия в тялото си. Само си спомнете последния път, в който танцувахте. (Надявам се, че е било наскоро, дори днес 
).
).Затова, скъпи жени – поканете енергията си вкъщи, върнете усещането от свързаността със своето тяло.
Колкото и наивно да звучи за някои – танцът е най-простичкият и най-мощен инструмент да внесем наслада, здраве и хармония в живота си, и едновременно с това да противостоим на патриархата. Най-достъпният антидот спрямо токсичността на общественото обуславяне. Предизвиквам ви!