Напоследък ме занимава активно темата за приемането. Бих казала, че това е една пътеводна звезда, която се стремя да осветява пътя ми и която ме учи как да живея осъзнато – приемането на живота такъв, какъвто е, на хората, без осъждане, на себе си, без прекомерна критика и самобичуване.
Твърдe често в терапевтичната среда се говори за промяна, трансформация, справяне, преодоляване, излекуване, борба с някакви симптоми… Но също толкова голямо внимание би трябвало да обръщаме и на приемането, допускането, смирението и намирането на пространство за нещата, такива каквито са. Ако щете дори, нека това да се превърне и във философия за живот.
Най-фундаменталният аспект на приемането, с който най-често се сблъсквам в работата с хора е трудността в приемането на самия себе си. За мен винаги този вид приемане започва по пътя на себепознанието.
Наскоро в една нова книга на немската психотерапевтка Щефани Щал ми попадна следния цитат, който много добре илюстрира моето собствено усещане по темата:
„В каква степен можем да приемем самите себе си, зависи от това доколко се познаваме. В крайна сметка можем да приемем само онова, с което сме наясно и което осъзнаваме. Ако обаче сме в състояние да приемем само онова, което харесваме у себе си, значи можем да приемем само част от себе си. Останалото трябва да загърбим и потиснем. Ето защо много хора „заобикалят“ самопознанието, като се съсредоточават върху слабости, които са сравнително безобидни или дори въображаеми, и изместват в периферията на съзнанието си недостатъците, на които действително трябва да се обърне внимание.
……
Ако затваряме очи поради страх от болезнени прозрения, ние се предпазваме от тези прозрения, но не можем да продължим да се развиваме. Ако аз, например, не призная пред себе си, че избягвам да вземам важни решения поради страх от провал, ще тъпча на едно място. Ако не си призная, че ужасно завиждам на някой човек, не мога да се справя с това чувство по здравословен начин. Ако не призная ограниченията на възможностите си, никога няма да бъда доволна от постиженията си.“
Е, доста храна за размисъл.
Кое е онова нещо във вас, което ви е най-трудно да приемете? Можете ли да се осмелите да го признаете пред себе си?Image by Alexander Kilian