Визия и ценности
Моята лична цел е да участвам в изграждането на свят, в който жените имат възможността да правят съзнателни и самостоятелни избори в живота си, които не се базират върху очакванията и натиска от обществото. За щастие, живеем във време, в което това става все по-възможно.
Но има още доста път да се извърви по посока на това жените да се радват на суверенитет върху телата си, изборите, които правят, върху менталния и емоционалния си свят.
Дисбалансът в равноправието между половете, що се касае до социално-икономическата сфера, може значително да е намалял в последните десетилетия, но моята лична кауза е да се трансформира преди всичко дисбалансът във възприятията и начина на мислене на обществото по отношение на жените като „слабия“ пол. Защото все още, съзнавано или не, това вярване битува масово сред хората.
Все още живеем в свят, в който:
• жените, които съзнателно избират да не раждат, биват възприемани в негативна светлина;
• мъжете не участват достатъчно активно в една от най-важните сфери в живота – отглеждането на децата. Което на практика ощетява особено силно самите мъже, защото те са отглеждани и възпитавани предимно от жени – своите майки;
• жената все още твърде често е принудена да избира между кариерата и семейството;
• изразяването на „неприемливи“ емоции като гняв при жените е считано за „грозно“ и дори недопустимо; жените, които си позволяват да изразят гнева и несъгласието си за нещо биват възприемани като „трудни“ или too much
• жените несъзнателно третират телата си спрямо начинa, по който обществото очаква от тях да изглеждат; обществените нагласи, с помощта на популярните медии, обектифицират женското тяло (разглеждат го като предмет със срок на годност);
• на жените „им е забранено“ да остаряват;
• обществото толерира конкуренцията и съревнованието между жените и всячески търси начини да ограничи обединението, подкрепата и сътрудничеството между жените (на принципа „Разделяй и владей“); предпочита да ги настройва една срещу друга, защото няма по-голяма сила от тази между жени, обединени в една кауза
• съществува огромно табу върху женската сексуалност и това, че жените имат право, могат и искат да изпитват удоволствие от своята сексуалност
И много, много други.
В България все още е актуален наративът, който смалява и принизява жената. И все още жените не си дават напълно сметка за невероятната мощ, красота и безброй вътрешни сили и качества, които са налични в тях. И като резултат живеят непълноценно.
Все още не сме се научили как да се грижим за себе си, как да отстояваме границите и истината си и твърде често несъзнателно се смаляваме и адаптираме към чуждите очаквания, като по този начин губим автентичността си и яркостта на собствената си идентичност.
Аз съм тук, за да:
• подкрепя всяка една жена, която иска дейно да работи по това да промени тази действителност и да се освободи от бремето на обществените догми и остарели патриархални стереотипи
• помогна на всяка една жена, която иска да се свърже с вътрешния източник на сила и да трансформира живота си
• вдъхна увереност на всяка една жена, че е възможно да живее автентично, вдъхновено, тотално, със смисъл и страст, с вяра в собствената ценност
Ключът към клишираното послание „да обичаме себе си“ се крие във вглеждането, опознаването и приемането на всички аспекти от личността ни – така се постига сила, устойчивост и интегритет.
За съжаление обаче, от хиляди години насам, патриархалните догми, просмукани в начина на мислене на цялото общество, са способствали за това жените да живеят с фрагментирано съзнание – изключвайки части от себе си, за да могат да паснат в стереотипните очаквания за това какви трябва да бъдат. От хилядолетия се смята, че всичко женско се смята за по-нисше.
Ето как бих могла да ви подкрепя по пътя на вашето овластяване, оцелостяване и орезлостяване:
Чрез инструментите на Първичната терапия (лекуване на травми от детството) жените могат:
• в безопасна среда да преработят всички потиснати емоци, които са останали неизразени в миналото и които продължават да присъстват, да изцеждат емоционално, психически и енергийно жената и също продължават да привличат неработещи модели на свързване
• да се научат да се грижат за себе си като се свържат с най-уязвимата част от себе си – своето Вътрешно дете
• да разберат по-добре своите нужди и как да им откликват своевременно
• да установят по-ясно осъзнаване за границите си и как да ги отстояват
• да се свържат с тялото си и да си дадат позволение да изпитват наслада и удоволствие от пребиваване в собственото си тяло
• да изградят най-фундаменталния ресрус, който да ги подкрепя в живота – своя Вътрешна майка – добрата и мъдра жена във всяка една от нас, която знае как да се погрижи за нас, как да ни даде топлината, вниманието и съпричастността, от които имаме нуждае; как да ни утеши и успокои; как да ни вдъхнови и мотивира.
Повече за Първичната терапия тук:
Чрез инструментите на Експресивната Арт-терапия, жените могат:
- да разгледат свои трудности, пречки, конфликтни и/или болезнени ситуации и отношения и от един нов ъгъл да открият възможни решения
- да онагледят своя вътрешен свят, което да им помогне да опознаят себе си по-добре
- да се свържат със своите външни и вътрешни ресурси
- да опознаят по-добре същностните си качества
- да открият скритите си дарби и да се свържат с най-женската енергия – енергията на творчеството
- да изразяват емоциите си в едно безопасно пространство и да си позволят да бъдат тотални
~ Кауза и вярвания ~ Защо жените в България имат нужда от овластяване?
Българската жена, като всяка друга жена, носи потенциално в себе си безброй качества. Проблемът е, че не осъзнава това.
Българската жена обаче се отличава с една безкрайна устойчивост и адаптивност, една могъща способност да се справя с всичко и да бъде всичко – да заема всевъзможните функции и роли, които ѝ налага обществото.
И го прави изключително успешно. Но така тя забравя коя е всъщност, какво представлява нейната автентична природа, тъй като е прекалено заета да посреща нуждите и да задоволява очакванията на средата каква трябва да бъде, какво трябва да е постигнала, как трябва да се държи и да изглежда.
Ако жените познават себе си и са свързани със своя вътрешен компас, ще се изнанадат от осъзнаването, че цял живот следват нечии чужди представи за това какъв трябва да бъде животът им.
В българската жена много осезаемо и настоятелно живее архетипът на „майката“ – „българска майка юнашка“. Тази свръх-раздаваща се грижа за другите възпрепятства жените от това да преживяват пълния спектър от своите вътрешни качества и аспекти, да могат да се отпуснат в това, което са. А майката е само един от тях.
На всяка жена е дадено да е майка, независимо дали е родила свои биологични деца или не.
Майчинският принцип е вътрешноприсъщ за всяка жена, той е творческата съзидателна енергия на живота. Но жената не е само едно или друго.
Жената Е вичко.
В това се крие нейната сила – в нейната многоликост и многообразност от аспекти.
Доминиращата социално-политическо-икономическа култура през последните хилядолетия, по-известна като патриархат, е бетонирала (с помощта на християнската религия) вътрешното убеждение в колективното съзнание, че жената може да бъде само едно от две неща – Непорочна Майка или Блудница-Изкусителка, както четем в древните писания за двете Марии в Библията.
Само че всяка жена не е само едното или другото.
Жената е всичко!
Бих искала да сътруднича в процеса,в който българската жена осъзнае това за себе си.
Българската жена има нужда от овластяване – от това да се научи да поставя граници, да отстоява истината си, да опознае и разполага с пълния си набор от лични качества, да се освободи от оковите на обществените очаквания, и да живее живот, изпълнен със смисъл, удовлетворение и усещане за неограничените възможности на своето лично осъществяване.
При интерес за съвместна работа, не се колебайте да се свържете с мен: