Майката е най-значимата и най-противоречивата фигура в живота на всеки. Отношенията ни с нея определят и изграждат платформата, върху която се базират всички останали отношения в живота ни:
- Партньорските отношения, отношението ни към любовта, връзките и семейството
- Отношенията ни с парите, изобилието и работата
- Отношението ни към нас самите – към тялото ни, чувствата и емоциите ни; отношението към собствената ни женственост, както и към мъжете; нашата самооценка и самочувствие
Патриархалната система, в която живеем повече от 3000 години, подкрепена от религията, е спомогнала за формирането на така наречената „МАЙЧИНА РАНА“ – сложната и болезнена динамика в отношенията майка-дъщеря, в която и двете страни са натоварени от бремето на това да бъдеш жена в патриархален свят.
„Майчината рана“ включва болката от:
- Сравняването – да се чувстващ не достатъчно добра (като жена, като майка, като служител, като партньор, и т.н.)
- Срама – едно непрекъснато дълбоко усещане, че има нещо дефектно в теб, че нещо дълбоко в теб не е наред
- Смаляването – чувството, че трябва да сме смалиш, снишиш, да се „обереш“, за да получиш чуждото одобрение; буквално да изключиш части от себе си, за да принадлежиш
- Вината – едно непрекъснато чувство на вина, че не си или не правиш нещо „както трябва“, и същевременно че искаш повече от това, с което в момента разполагаш; непрекъснато самобичуване за своите собствени желания и опит да се задоволиш с това, което имаш
Най-честите начини, по които „МАЙЧИНАТА РАНА“ се проявява са:
- Фрагментираност – невъзможността да бъдеш цяла, да притежаваш всички аспекти от себе си, за да не си заплаха за останалите
- Висока толерантност към лошо отношение и липса на уважение от другите
- Емоционално обгрижване и раздаване за другите за сметка на себе си
- Съперничество и конкуриране с другите жени
- Самосаботаж, самобичуване, невъзможно високи очаквания към самата себе си
- Прекалена ригидност, властно отношение, свръх-дисциплинираност, липса на спонтанност и доверие към живота
- Физиологични и психически състояния свързани с хормонален дисбаланс, хранителни разстройства, пристрастявания към вещества, тревожност, депресивност
От една страна сме белязани от това, което сме преживели в собственото си детство в отношенията с нашата майка. От друга – чрез нея поемаме целият товар, споделян от всички жени в рода преди нас; всички трудности, загуби, травми, непреработени чувства, емоционални белези – всичко това ни бива предадено чрез нашата майка. Дори и да имаме късмета да не поеме всичко това, то със сигурност поемаме всичко, което не е протекло добре между нашата майка и нейната майка.
- Как можем да се освободим от този товар?
- Как можем да излекуваме „МАЙЧИНАТА РАНА“?
- Как можем да прегърнем историята си, да изцелим болките и да се овластим?
- Как можем да установим хармония в отношенията с майка си?
- Кои са необходимите движения, които е нужно да случим, за да застанем на своето място спрямо нея?
Отговори на всички тези въпроси можете да откриете в уебинара “Майката: Порталът на живота”. Ако искате да заявите запис от уебинара, моля пишете на: mariailievaeu@gmail.com
Като деца сме научили, че за да получим любов и внимание в патриархалния свят, трябва да се смалим. За да бъдем приети, сме се отрекли от онези части от себе си, които родителските фигури са възприели като застрашителни. За да принадлежим, сме се отказали от онези аспекти от същността си, за които възрастните около нас не са имали нито капацитета да разберат, нито пространство да приемат. Гласно или негласно сме получили посланието, че им идваме в повече, че сме прекалено емоционални/шумни/умни/артистични/чувствителни/експресивни/красиви/умни/високи/пълнички/сложни/драматични, и т.н. и т.н. и т.н.
Всички жени в някаква степен е трябвало да се откъснат от Истинския си „Аз“, за да оцелеят по време на детството си. Това изоставяне на собствената си АВТЕНТИЧНОСТ на практика се превръща в стратегия за оцеляване, чрез която малкото момиченце успява да преживее първоначалния етап от живота си. Като зрели жени обаче, имаме възможността да излекуваме и отново да си върнем тъкмо тези части от себе си, които е трябвало да изоставим. Това е мисията на осъзнатата жена.
Нашата задача се състои в това да разглобим старите структури и рамки, в които сме се формирали в детството си. Да осветлим неадекватността и дисфункционалността на семейната и обществена среда, в която сме израснали. И същевременно е нужно да изградим нова платформа, която подкрепя нашата автентичност и вътрешна сила като жени. Целият принос към развитието на света произтича и се базира тъкмо върху тази нова структура.
Лекуването на МАЙЧИНАТА РАНА е фундаментален елемент от изграждането на тази нова платформа на съществуване. Това е рана в отношението ни със самия Живот. Време е да я изцелим и отново да си върнем своята фундаментална цялост, пълнота, завършеност и абсолютна тоталност.