Забелязвам една лавинообразна тенденция в момента да се предлагат всевъзможни техники и инструменти по „манифестиране“. Самата дума дори е любопитна и в най-общ смисъл идеята е осъществяване на желанията.
Няма нищо лошо или погрешно в това да настроим фокуса си, така че да виждаме положителното, но едновременно с това е добре да не губим връзката с личната си отговорност за случващото се в живота ни.
Всички тези техники, упражнения, медитации са чудесни и могат да бъдат много полезни. Но е също толкова възможно човек да смята, че само като си представи във въображението си нещо, то ще се появи в живота му.
Нещата се появяват в живота ни тогава, когато сме готови да ги видим, отчетем и получим и то най-често след определено количество усилия. След един извървян път.
Може да звучи песимистично, но за мен това е заземен реализъм – нищо не идва даром в живота ни. И онова, върху което е добре да се фокусираме, е не дали се реализират желанията ни, а прогресът, развитието, крачките, които извървяваме по пътя си. Смисълът в отчитането на този път е най-ценното, което можем да си подарим.
Същото важи и в обратната посока. Има едно популярно суеверие, според което ако кажеш на някого нещо, което планираш или очакваш, енергията ще се разсее и планираното няма да се случи. Това отново е пример за така нареченото „магическо мислене на детето“.
Този вид мислене е една призма, през която гледаме на света и търсим своята значимост чрез свързването на различните произтичащи събития в живота ни със себе си, с нашата стойност, умения, енергия, същност. Един вид, ако желаното от мен събитие не се случи, то е защото съм имал неблагоразумието да споделя с твърде много хора и сега затова то претърпя неуспех.
Детето не е развило аналитичното и критичното си мислене и все още съотнася всичко към себе си. Умът му не може да обеме разнообразието от фактори, допринасящи за случването или не на каквото и да било. Детето не се чувства отделено от света и смята, че всичко, което се случва, се случва ЗАРАДИ него. Мама и тате се карат и впоследствие се развеждат – то значи в мен има нещо сбъркано и ужасно и аз съм причината за тяхната раздяла.
Добре е на някакъв етап от личното ни развитие все повече да започнем да си даваме сметка за личното си участие и отговорност в събитията, които произтичат в живота ни, и същевременно да знаем, че НЕ ВСИЧКО зависи и се определя от нас. Балансът между тези две страни на монетата е тънък и изкусен и тъкмо в неговото овладяване се корени благодатното умение да присъстваме по зрял начин в живота си и в света.
Image by Platon Yurich