Едно популярно проявление на адаптационните модели, в които сме израснали и които несъзнателно управляват поведението в зрелия ни живот, е нуждата да бъдем разбрани правилно на всяка цена.
Ако думите, посланието, действията ни не са разбрани по начина и със смисъла, който ние сме вложили – можем да се почувстваме застрашени, отхвърлени, изключени. Страхът от това да останем разбрани погрешно създава невероятно количество стрес и напрежение в нервната система и от своя страна се явява прекрасна, плодородна почва за избуяване на социална тревожност.
Защо обаче е толкова важно за толкова много от нас да бъдем разбрани правилно? Защото ако не сме – (погрешно) смятаме, че ще загубим одобрението на околните. Детската, несъзнателна част в нас се страхува, че ще бъде отвхвърлена, пренебрегната или в най-добрия случай – обект на присмех.
Нуждата да се чувстваме разбрани ни кара да раздаваме пространни обяснения и да търсим винаги оправдания и доказателства за своите избори и решения. Тя е свързана също толкова и с желанието за контрол. Контрол как другите ни възприемат.
Но истината е, че колкото и да се уверяваме, че другите са ни разбрали по начина, по който ни се иска, колкото и да се стремим да контролираме начина, по който ни възприемат другите – това не само, че не ни върши работа и не е полезно за нас. А напротив – още повече задълбочава разрива между нас и нашата автентична природа.
Какъв е антидотът?
Точно това – колкото повече се отпуснем в идеята, че можем да бъдем и не разбрани, и погрешно разбрани, толкова повече оставаме верни на себе си и се сприятеляваме със своята автентична същност.
Нуждата да бъдем разбрани е малката сестра на необходимостта да бъдем приети. Да се почувстваме част от цялото, да усетим, че принадлежи. Дори чисто на инстинктивно ниво ни е заложено да осигурим своето оцеляване, чрез приспособяване към цялото.
Това може да има своето проявление и в противоположния спектър – не само да не търсим одобренито на околните и това да бъдем разбрани правилно, но и да се стремим несъзнателно да шокираме и скандализираме другите.
Всъщност така търсим и се нуждаем също толкова от тяхното внимание, независимо, че това поведение е по-скоро със субективно отрицателен знак. Пример за него може да бъде бунтарското поведение на тийнейджърите, които чрез понякога крайни опити за протест и разграничение от статуквото, на практика отново търсят място на принадлежност и внимание.
В какво се изразява тогава златната среда?
В това да следваме своя вътрешен импулс, да се настройваме на вълните на своята вътрешна истина и мъдрост. И да действаме и да правим избори, съобразени именно с тях.
Ако ме разберат – чудесно.
Ако не ме разберат – също толкова добре е за мен. Важното е, че аз разбирам мотивите на своите действия и намерението зад изборите си. Аз заставам зад себе си и подкрепям своите решения. Независимо дали имам одобрението на околните или не.
Ето това е вътрешният монолог на един човек с устойчива връзка с вътрешния си център, за който следването на своята посока и личното добруване са приоритет. Който знае как да се грижи за себе си и да отстоява истината си. Който може да си позволи да остане неразбран, нечут, невидян, неприет в ситуациите, в които това е естественото последствие от неговия избор да остане верен на себе си.
А за да се случи това е нужно усвояването на едно кардинално умение: УМЕНИЕТО ДА МОЖЕМ ДА БЪДЕМ МАЛКО ПОВЕЧЕ САМИ СЪС СЕБЕ СИ. Малко повече самостоятелни и суверенни. Малко по-независими от мнението, претенциите, вижданията и нагласите на околните.
За нас, жените, това умение се изгражда малко по-трудно.
Защото системата, в която живеем, предполага ние автоматично да се напасваме спрямо очакванията на другите за това какви трябва да бъдем. Защото от нас се изисква да угаждаме на несъзнателните претенции и изисквания на околния свят.
Учим се на това от своите майки. И това се предава от майка на дъщеря, поколения наред, хилядолетия наред.
Как бихте отговорили на следните въпроси:
Как се чувствате, когато останете неразбрани? Колко често търсите оправдания и се стремите да обясните своето поведение и/или избори? До каква степен съобразявате своите решение спрямо начина, по който ще бъдат възприети те от близките ви? Колко често се допитвате до другите, когато се колебаете за нещо? Колко важно е за вас да бъдете приети в добра светлина от другите? По какви начини се стремите да получите одобрението на другите?