Лекотата да бъдеш неразбрана

Едно популярно проявление на адаптационните модели, в които сме израснали и които несъзнателно управляват поведението в зрелия ни живот, е нуждата да бъдем разбрани правилно на всяка цена.
 
Ако думите, посланието, действията ни не са разбрани по начина и със смисъла, който ние сме вложили – можем да се почувстваме застрашени, отхвърлени, изключени. Страхът от това да останем разбрани погрешно създава невероятно количество стрес и напрежение в нервната система и от своя страна се явява прекрасна, плодородна почва за избуяване на социална тревожност.
 
Защо обаче е толкова важно за толкова много от нас да бъдем разбрани правилно? Защото ако не сме – (погрешно) смятаме, че ще загубим одобрението на околните. Детската, несъзнателна част в нас се страхува, че ще бъде отвхвърлена, пренебрегната или в най-добрия случай – обект на присмех.
 
Нуждата да се чувстваме разбрани ни кара да раздаваме пространни обяснения и да търсим винаги оправдания и доказателства за своите избори и решения. Тя е свързана също толкова и с желанието за контрол. Контрол как другите ни възприемат.
 
Но истината е, че колкото и да се уверяваме, че другите са ни разбрали по начина, по който ни се иска, колкото и да се стремим да контролираме начина, по който ни възприемат другите – това не само, че не ни върши работа и не е полезно за нас. А напротив – още повече задълбочава разрива между нас и нашата автентична природа.

Какъв е антидотът?

Точно това – колкото повече се отпуснем в идеята, че можем да бъдем и не разбрани, и погрешно разбрани, толкова повече оставаме верни на себе си и се сприятеляваме със своята автентична същност.
 
Нуждата да бъдем разбрани е малката сестра на необходимостта да бъдем приети. Да се почувстваме част от цялото, да усетим, че принадлежи. Дори чисто на инстинктивно ниво ни е заложено да осигурим своето оцеляване, чрез приспособяване към цялото.
 
Това може да има своето проявление и в противоположния спектър – не само да не търсим одобренито на околните и това да бъдем разбрани правилно, но и да се стремим несъзнателно да шокираме и скандализираме другите.
 
Всъщност така търсим и се нуждаем също толкова от тяхното внимание, независимо, че това поведение е по-скоро със субективно отрицателен знак. Пример за него може да бъде бунтарското поведение на тийнейджърите, които чрез понякога крайни опити за протест и разграничение от статуквото, на практика отново търсят място на принадлежност и внимание.
 

В какво се изразява тогава златната среда?

 
В това да следваме своя вътрешен импулс, да се настройваме на вълните на своята вътрешна истина и мъдрост. И да действаме и да правим избори, съобразени именно с тях.
 

Ако ме разберат – чудесно.

Ако не ме разберат – също толкова добре е за мен. Важното е, че аз разбирам мотивите на своите действия и намерението зад изборите си. Аз заставам зад себе си и подкрепям своите решения. Независимо дали имам одобрението на околните или не.

 
Ето това е вътрешният монолог на един човек с устойчива връзка с вътрешния си център, за който следването на своята посока и личното добруване са приоритет. Който знае как да се грижи за себе си и да отстоява истината си. Който може да си позволи да остане неразбран, нечут, невидян, неприет в ситуациите, в които това е естественото последствие от неговия избор да остане верен на себе си.
А за да се случи това е нужно усвояването на едно кардинално умение: УМЕНИЕТО ДА МОЖЕМ ДА БЪДЕМ МАЛКО ПОВЕЧЕ САМИ СЪС СЕБЕ СИ. Малко повече самостоятелни и суверенни. Малко по-независими от мнението, претенциите, вижданията и нагласите на околните.
 
За нас, жените, това умение се изгражда малко по-трудно.
 
Защото системата, в която живеем, предполага ние автоматично да се напасваме спрямо очакванията на другите за това какви трябва да бъдем. Защото от нас се изисква да угаждаме на несъзнателните претенции и изисквания на околния свят.
Учим се на това от своите майки. И това се предава от майка на дъщеря, поколения наред, хилядолетия наред.
 
Как бихте отговорили на следните въпроси:
 
🔺 Как се чувствате, когато останете неразбрани?
🔺 Колко често търсите оправдания и се стремите да обясните своето поведение и/или избори?
🔺 До каква степен съобразявате своите решение спрямо начина, по който ще бъдат възприети те от близките ви?
🔺 Колко често се допитвате до другите, когато се колебаете за нещо?
🔺 Колко важно е за вас да бъдете приети в добра светлина от другите?
🔺 По какви начини се стремите да получите одобрението на другите?