Защо жените в България имат нужда от овластяване?
Българската жена, като всяка друга жена, носи потенциално в себе си безброй качества. Проблемът е, че не осъзнава това. Българската жена обаче се отличава с една безкрайна устойчивост и адаптивност, една могъща способност да се справя с всичко и да бъде всичко – да заема всевъзможните функции и роли, които ѝ налага обществото. И го прави изключително успешно. Но така тя забравя коя е всъщност, какво представлява нейната автентична природа, тъй като е прекалено заета да посреща нуждите и да задоволява очакванията на средата каква трябва да бъде, какво трябва да е постигнала, как трябва да се държи и да изглежда.
Ако жените познават себе си и са свързани със своя вътрешен компас, ще се изнанадат от осъзнаването, че цял живот следват нечии чужди представи за това какъв трябва да бъде животът им. В българската жена много осезаемо и настоятелно живее архетипът на „майката“ – „българска майка юнашка“. Тази свръх-раздаваща се грижа за другите възпрепятства жените от това да преживяват пълния спектър от своите вътрешни качества и аспекти, да могат да се отпуснат в това, което са. А майката е само един от тях. На всяка жена е дадено да е майка, независимо дали е родила свои биологични деца или не. Майчинският принцип е вътрешноприсъщ за всяка жена, той е творческата съзидателна енергия на живота. Но жената не е само едно или друго. Жената Е вичко. В това се крие нейната сила – в нейната многоликост и многообразност от аспекти.
Доминиращата социално-политическо-икономическа култура през последните хилядолетия е бетонирала (с помощта на християнската религия) вътрешно убеждение в колективното съзнание, че жената може да бъде само едно от две неща – Непорочна Майка или Блудница-Изкусителка, както четем в древните писания за двете Марии в Библията. Но ето ви в мое лице една трета Мария, която не влиза в една или друга категория. И дори точно чрез личния си пример и моята собствена история бих искала да вдъхновя жените да опознаят себе си и да видят, че са много повече от това, което са смятали до момента, че са. Така че – да, българската жена има нужда от овластяване. Дори бих казала, че има огромна нужда от овластяване – от това да се научи да си поставя граници, да отстоява истината си, да опознае и разполага с пълния си набор от лични качества, да се освободи от оковите на обществените очаквания, и да живее живот, изпълнен със свобода и неограничени възможности за личното си осъществяване.
