Много честа тема в практиката ми е трудността при изграждане на партньорски взаимоотношения.
Някои хора непрекъснато „попадат“ на партньори, които не могат да се ангажират емоционално. А други като цяло не срещат „подходящ“.
Това създава едно вътрешно противоречие, което често остава под повърхността, неосъзнато – хората чувстват копнежа за свързване и обмен, и същевременно има нещо в тях, коeто отблъсква цялостната идея за обвързване.
Какви могат да бъдат причините за това?
Начинът, по който се свързваме в партньорство, до най-висока степен се обуславят от начина, по който сме се свързали с първия обект на любовта – нашата майка. От това колко налична е била тя за нас в периода веднага след нашето раждане и до колко адекватно е откликвала на нашите нужда за внимание, грижа и любов, се определя как ще подхождаме при свързването с другите.
Ако майката поради каквито и да било причини не може и не успява да даде на детето си през първите 2-3 години от неговия живот онова, от което то има нужда в емоционален аспект – вече зрелият индивид развива различни стратегии за справяне със съответните липси. По този начин се зараждат различните стилове на привързване.
Един често срещан вариант е така нареченият АНТИ-ЗАВИСИМ модел на привързване. При него когато майката не е на разположение, бебето „се затваря“ и се отказва от нуждите си. Отдръпва енергията си и метафорично затваря сърцето си, обещавайки си, че никога повече няма да допусне никой близо до себе си, заради възможността отново да изпита болка от това другият да бъде неналичен.
В зрелия си живот един такъв човек проявява един от следните модели на поведение:
Всячески избягва обвързването, чувства се самодостатъчен, идеята за партньорство го ужасява, няма достъп до емоционалния си свят и всичко свързано с любовта може дори да го отвращава. Един такъв човек може да развие дори циничен поглед върху любовта и със сигурност неглижира до такава степен копнежите на сърцето си, че се откъсва от тяхното съществуване.
Друг вариант е човек с такъв стил на привързване да се свърже все пак в партньорство, но да има изградена стена около себе си, чрез която да не допуска партньора си твърде наблизо. Преживява по-скоро илюзия за интимност и идеята да допусне другия отвъд тази стена е немислима. Неговият партньор много осезаемо ще усеща тази хладна дистанция, макар и тя да е замаскирана по всевъзможни начини, но не и чрез автентична емоционална ангажираност.
А при третия вариант е възможно човекът, изградил анти-зависим модел на привързване, да има множество поредни или дори паралелни връзки, без обаче да допуска когото и да било твърде близо, също като предходния вариант.
Откривате ли се в този стил на привързване? И искате ли да разберете повече за останалите?
Stay tuned!