Връзката, която сме имали като деца с родителите си, оформя всички останали последващи взаимоотношения в живота ни.
Като деца искаме и имаме базисната нужда да бъдем чути и видяни от нашите родители. Но повечето от нас са родени в семейство на емоционално незрели родители. Родители, които носят своите собствени неразрешени травми от техните родители. Родители, които не знаят как да управляват емоциите си и в резултат, не могат да държат пространство за нашите емоции.
По този начин ни е отнета възможността да бъдем чути и видяни. За да се справим с това, ние се адаптираме. Ние, човешките същества сме наистина чудо на природата, защото сме способни да получим любовта, от която се нуждаем, по всевъзможни начини. Учим се как да я заслужим.
За повечето от нас това означава да се опитваме да се харесаме на родителите. Да се превърнем в това, което те искат ние да бъдем. Да се държим по начини, които те ценят и виждат като „добри“ и същевременно отричаме онези части от себе си, които родителите ни виждат като „срамни“ или „лоши“.
Искаме другите да ни виждат като добри.
Не искаме да се показваме по начин, по който родителите ни възприемат като лоши. Това е причината по-късно в живота си да търсим несъзнателното одобрение и валидация от околните.
Точно за това работата с Вътрешното дете е толкова съществена. Тя ни позволява да видим нараненото дете в нас, което отчаяно се нуждае от одобрение.
Търсим това приемане в работата си, в интимните си отношения, и дори като родители от собствените си деца. Повечето възрастни дори не си дават сметка, че поведението им почти изцяло се поражда в процеса на това несъзнателно търсене на приемане, чийто корен лежи в отношенията с родителите.
В процеса на лекуване, започваме да осъзнаваме, че
Няма нужда да се харесваме на хората, за да получим любов и одобрение.
Научаваме се, че е безопасно хората да са безразлични към нас и дори да не ни харесват. Единствено нашето вътрешно дете е това, което възприема това като изоставяне или дори смърт.
Но истинското порастване се случва, когато се осмелим да бъдем напълно себе си, без за нас да е определящо до каква степен ни харесват околните.