- Кога за последно направи нещо за удоволствие? Нещо, което ти донесе истинска наслада за сетивата?
- Кога за последно се отдаде на някакво забавление, без да изпитваш вина? Без да налагаш на себе си изискването да вършиш нещо продуктивно?
- Кога за последно се смя с цяло гърло?
- Кога за последно направи нещо спонтанно, изненадващо дори и за самата теб?
- Кога за последно си каза „Няма значение крайния резултат, искам просто да го направя!“?
- Кога за последно преживя удивление от нещо красиво, приятно, истинско?
Може би не чак толкова отдавна. А може би дори не можеш да си спомниш.
Умението да се радваме на живота и да преживяваме удоволствие и наслада е тясно свързано с умението за игра и удивление, с което всички се раждаме и в най-добрия случай, ползваме и като деца, и като възрастни. Елементът на игра и забавление е жизнено важен за нашето физическо и психическо здраве. За съжаление, обаче, повечето от нас са забравили за тази си способност. Най-вероятно защото дори и като деца не са имали възможност да играят, да бъдат шумни и ярко да се радват на живота и жизнена си енергия. Много от нас са следвали неписаното правило, че трябва да бъдем сериозни, отговорни, примерни, послушни, прилични. Истината е, че тези насоки, превърнали се във времето в установени модели на поведение, на практика са ни отдалечили от естествената ни природа. От самата ни същност. Душата ликува и цъфти, когато пее, танцува и играе.
Прилагам един цитат по темата от доктор Никол Лепера и нейната книга „Холистична психология“:
„Психиатърът Стюарт Браун, автор на “Play: How It Shapes the Brain, Opens the Imagination, and Invigorates the Soul”, нарича играта „обществена необходимост“, след като изучава липсата ѝ в детството на млади мъже, които са извършили убийство. От тогава той изучава ролята на играта в живота на хиляди хора и установява, че живот, изживян без игри, допринася за развитието на депресия, хронични болести, свързани със стреса, и дори криминално поведение. „Липсата на игра би трябвало да се третира като недохранването – пише той – това е здравен риск за тялото и за ума ви.“
Реално погледнато, повечето от нас са били отгледани в домове, в които детското изумление не се е ценяло или дори не се е толерирало, така че креативността не е била подхранвана. На колко от нас е казвано да оставим настрана четките за рисуване, защото „художниците не изкарват пари“? Колко от нас са имали родители, които са пренебрегвали или са потискали собствените си творчески начинания в полза на по-практични занимания? Колко от нас са били наказвани за това, че сме играли безцелно, когато е трябвало да „работим“? Аз нямам нито един спомен майка ми да играе с мен като дете. Нито един. Това, разбира се, е тъжно за мен, но е тъжно и за нея.
Като хора в зряла възраст е от съществено значение да приоритизираме нещата в живота си, които сами по себе си ни носят радост, а не заради някакви вторични ползи (пари, успех, възхищение). Можем да си помогнем да се ангажираме наново с детското чувство на изумление, като си пуснем любимата музика и танцуваме или пеем с пълно гърло. Можем да направим нещо импулсивно, спонтанно, да следваме страстта си. Можем да опитаме нещо ново, което винаги сме искали да направим, просто защото го искаме и без да е необходимо да сме перфектни в него: да се научим да шием, да учим чужд език, да вземаме уроци по сърфинг. Може това да включва да си изцапаме ръцете в градината с растенията ни, да направим комплимент на непознат за облеклото му или да се свържем отново със стари приятели. Всички тези примери споделят един съществен компонент: правенето на нещо заради удоволствието от него, а не заради външна награда.“
Един от най-приятните, целителни, терапевтични и като цяло мултифункционални методи за свързване с аспекта на играта, удивлението и удоволствието е експресивната арт-терапия. В този вид сесии, човек изследва себе си, своята текуща тема, свързва се с ресурсите си, изследователства в дълбините на собствената си душевност, открива насоки и решения за проблемите си и разговаря с душата си. И всичко това по творчески начини – с рисуване, писане, движение и танци, игра на асоциации, работа с глина, със способите на екотерапията и фототерапията.
Ако искате да върнете удоволствието и играта в живота си чрез творчество – арт-терапията е прекрасен начин да го направите.
Разберете повече за метода тук: