Коя съм аз и каква е моята история
Аз съм Мария Илиева и се занимавам с психологическо консултиране, експресивна арт-терапия, семейни констелации и първична терапия (лекуване на травми от детството).
Фасилитатор и арт-терапевт
Завършила съм Института по терапия и експресивни изкуства (София) в четири терапевтнични направления:
- Експресивна арт-терапия
- метода Семейни констелации
- Първична терапия (Primal therapy – Лекуване на травми от детството)
- Психологическо консултиране
Използвам тези инструменти, за да подкрепя и вдъхновя жените, които се нуждаят от дълбока трансформация и свързване с вътрешния си авторитет. Установила съм от собствен опит, че комбинирането на тези различни подходи успява най-цялостно и ефективно да посрещне нуждите на клиентите, спрямо индивидуалните проблеми, с които те се насочват към мен.
Освен това разполагам с девет години личен опит в индивидуална лична терапия, в терапевтични групи, преживелищни, експресивни и медитативни методи.
Житейският ми път сам ме отведе по посока на това да работя терапевтично с жени. Израснала съм в едно живописно старопланинско село, където досегът ми с природата ми помогна да се науча да се вглеждам в себе си и да опознавам с любопитство както могъщата сила, неотменност, цикличност, красота и многообразие на природата около мен, така и да мога да наблюдавам същите тези процеси и качества на моята вътрешна природа като човек. На моята женска природа.
И като дете, и като тийнейджър, и в началото на зрелите си години търсех отговорите на безброй въпроси, опитвах се да разбера какво е определящо в отношенията между хората, как човек открива своя път и призвание, какъв е смисълът на живота, какво е щастието – изобщо всички онези фундаментални въпроси, които всяка човешка душа започва в някакъв момент да си задава.
Но един въпрос ме вълнуваше повече от всичко друго – какво представлява всъщност мистерията на женската природа, с какво се отличава преживяването да се родиш и да живееш като жена, защо жените изпитват толкова голямо затруднение да бъдат щастливи.
Когато наблюдавах жените около себе си, виждах, че те сякаш са ограничени в едно много тясно и задушаващо пространство.
И че от тях се очаква да вместят цялата си феноменалност, великолепие и многообразие в тези изключително тесни рамки.
По-късно продължих изследването си по женските теми и въпроси, но не можех да намеря покой и никакви окончателни отговори.
Животът ме отведе на много различи места, в различни социални, духовни и културни кръгове, в някои от които се сблъсках с изключително токсична среда, където обаче под формата на важни уроци и безценни прозрения, успях да намеря голяма част от отговорите, които толкова упорито и щателно търсех.
С времето започнах да разбирам, че целият насъбран опит, цялото знание от личните си търсения и проучвания, всички осъзнавания, които съм получила през годините, съчетани с психотерапевтичното ми образование, могат да бъдат полезни и за други жени.
Обстоятелствата в живота ми се бяха стекли така, че се бях озовала в съвсем различна професия, но пътят ми непрекъснато и по всевъзможни начини ме тласкаше към същностното ми призвание
– това да давам пространство, подкрепа и вдъхновение на други жени като мен – любопитни за света, търсещи и смели преди всичко да изследват себе си.
Дълги години работех като преподавател на възрастни и деца, като ежедневното общуване с хора на всякакви възрасти, буквално от 6 до 66г. (всъчщност най-възрастната ми ученичка бе на 68г.) ми предоставяше възможност да опознвам различни житейски съдби. В които забелязах сходни теми и проблеми, терзаещи хората. Много силно впечатление ми направи как при децата още от съвсем ранна възраст обуславянето от страна на семейната среда има огромен ефект върху психиката им, и това още повече ме тласна да поема по пътя на терапията. Защото както се казва в метода Семейни констелации – децата и проблемното поведение, което те могат да проявяват, е просто симптом на реалния проблем – който винаги е между родителите.
Отношенията в семейната среда през първите години от живота ни действително обуславят по фундаментален начин психиката, поведението и възприятието ни за света. Това осъзнаване ми помогна да разбера, че пречките пред жените да живеят автентично, свободно и щастливо се зараждат съвсем рано. И че…
Тези пречки до голяма степен се коренят в така наречената “Майчина рана”* – сложната динамика в отношенията майка-дъшеря.
Изследването ми ме доведе до същинския корен на проблема – това, което поражда тази рана и същевременно служи като среда, в която тя да се развива, а именно социално-културната парадигма, в която живеем през последните 10 000 години, наречена патриархат*.
А образованието ми на филолог и опита ми като преводач затвърдиха безусловната ми любов към словото и думите. Винаги съм изпитвала възхищение пред умението на хората да изразяват словесно своите усещания, преживявания, мисли, целия си вътрешен свят – изобщо всичко невидимо и неизразимо. И това още повече запали ентусиазма ми да търся какво обаче има отвъд думите – какво се крие в емоционалния свят на човешката душа, и по-конкретно – на женската душа. И как то може да бъде изразено.
По време на филологическото ми образование бях силно впечатлена от факта, че изучаваме твърде много автори – мъже. Питах се:
Къде са жените – писатели? Защо не се чува техния глас? Какво преживяват те, какъв е техният живот?
Това допълнително подсили моето извечно търсене и изследване на женските въпроси.
Изключително щастлива и ентусиазирана съм от факта, че
живеем в толкова ключов момент в човешката история,
в който все повече жени започват да осъзнават и да се свързват със силата си, дават си сметка за грандиозния потенциал, който се крие в същността им, и предприемат смели действия към заявяването и отстояването на своята истина. Жени, които имат смелостта да използват своя глас.
Вълнувам се, че мога да участвам в този вдъхновяващ процес!