Как е възможно нещо толкова (буквално) дребно и незначително като окосмяването по тялото да се превърне в поредния инструмент на патриархата да подклажда неувереност у жените и да установява двойни стандарти?
Продължавам поредицата публикации, посветена на осветляването на различни примери за това как патриархалните норми от край време се опитват да обектифицират женското тяло. В последните постове (върни се по-надолу, за да прочетеш по-подробно) говорихме за цвета на кожата, the male gaze, високата цена, която жените плащат чрез инвестирането на твърде много време, средства и енергия в това как изглеждат, а не върху това как се чувстват, скъсаната връзка при жените между тяхната енергия и усещанията в тялото и много други.
Дойде ред да поговорим и за космите.
Само по себе си дори повдигането на тази тема би трябвало да звучи абсурдно. Както и това, че в един слънчев ден компанията Gillette решава, че за да печели ПОВЕЧЕ, трябва да продава продукти и на жените.
Истината е, че жените започват да възприемат космите по тялото си за отвратителни, благодарение на маркетолозите и техните усилия да продадат (почти) всичко на всеки. Използва се добрата стара маркетинг стратегия – ДА СЪЗДАДЕМ ПРОБЛЕМ, който след това да решим, като предложим някакъв ПРОДУКТ или УСЛУГА.
И въпреки че няма как да не признаем, че, за съжаление, тази стратегия работи, все пак тя се базира на една много дълбока психологическа манипулация, която борави директно с травмите на жените в най-дълбоките кътчета на душата им.
А именно – чрез СТРАХ, САРМ, САМОТА, СРАВНЕНИЕ – както посочва тази статия в заключителния си параграф:
Рекламите на самобръсначките Gillette карат жените да се срамуват от собствените си тела. Това автоматично задвижва механизма на убеждението, което патриархатът старателно се опитва да вкорени в нагласите на всяка жена: „Има нещо дефектно в мен, нещо не както трябва, нещо, което отблъсква хората.“ Това е вътрешният глас на една фундаментална травма от детството, която кара жените не само непрекъснато да се съмняват в себе си, но и посява семенцето на омразата към себе си. Това убеждение се фокусира върху най-големите страхове, присъщи на всеки човек – страхът от самота, от неадекватност, от изоставяне, от липса на принадлежност.
Безумно и абсурдно е докъде стига патриархатът в това да обяви женското тяло за свое владение. И по този начин да смали жената до един обикновен предмет, който не само подлежи на промяна; жената (като предмет) ТРЯБВА да се напасне към един свръх тесен и свръх квадратен калъп. Всичко във външния вид на жената подлежи на промяна и задължително НЕ ИЗГЛЕЖДА по начина, по който патриархалната система смята, че ТРЯБВА ДА ИЗГЛЕЖДА. Липсата или наличие на косми, цветът на кожата, дебелината на веждите, остротата на скулите, формата на устните, големината на гърдите, и какво ли още не.
Никога няма да забравя какво КОЛОСАЛНО ОТВРАЩЕНИЕ изпитваше една моя позната към космите по своето собствено тяло. Комплекс, който, за съжаление, се формирал заради негативните коментари на нейна роднина – жена. Нещо подобно ми разказа и моя клиентка наскоро – млада жена на 21 г.
Ето това всъщност най-много ме натъжава – да виждам млади жени, които са силно подвластни на патриархалните догми.
Хубавото обаче е, че живеем в благодатни времена. Бих казала дори ИСТОРИЧЕСКИ времена, по своята същественост за освобождаване от патриархалната матрица.
Все повече виждам, слушам, срещам и чета за жени, скъсали оковите на психологическите ограничения, наложени от патриархата. Жени, прегърнали своята автентичност и гордо населяващи своите собствени тела! Безкомпромисно, безапелационно, без страх и колебание! Всички тези жени съставляват една огромна вълна, една мощна движеща сила, чийто импулс за промяна на патриархалното статукво достига критична маса. И промяната вече се случва!
Вълнувам се!
При по-младите жени, с които общувам ясно присъства търсенето на пример за подражание. Твърде често се оглеждат в celebrities/influencers’ culture, не само за да почерпят вдъхновение, но и в опит да изградят себе си като жени. И макар че това само по себе си може да бъде изключително токсично и нездравословно, thank Goddess, в последно време все по-често има светли примери. Истината, обаче е, че винаги е имало такива примери, които не се побирах в задушаващо тесните патриархални рамки. Една невинна статия във Vogue илюстрира това: https://www.vogue.com/…/celebrities-who-dont-shave…
В крайна сметка, обаче, фокусът не бива да пада върху „с косми или без“. Смисълът от това да повдигам на тази тема е призивът ми най-сетне все повече жени да обявят смело и категорично пълна автономия и суверенитет върху телата си. Сами да решават КАК СЕ ЧУВСТВАТ ДОБРЕ в тялото си. Всяка за себе си да преценява и да има осъзнатост за изборите, които прави – да си дава сметка дали са базирани на личното ѝ усещане и предпочитания. Или на обществените очаквания и опит за одобрение и напасване към тях.
Ти САМА избираш!
Sophia Lauren at Venice film festival, 1955