Истината е, че всичко, което искаме да променим в себе си – разрушителни или просто неефективни модели и убеждения – няма как да се случи, ако не погледнем в дълбочина какво поражда съответния модел на поведение. Ако не достигнем до същинския корен – колкото и да се самохипнотизираме с нови, „положителни“ утвърждения посредством медитации или всякакви други техники, стратегии и всевъзможни упражнения – това до нищо няма да доведе. Извинете за сравнението, но то е все едно да глазирате с фондан едно *айно и да си въобразявате, че то е шоколадова торта. Просто това не работи.
За да се освободим от някакво саботиращо поведение е нужно да разгледаме генезиса му. В най-общия случай вариантите са два – коренът е или в детството, или в някой наш предшественик от предишно поколение.
Когато сме деца, нашето оцеляване на чисто физическо ниво зависи от хората, които се грижат за нас. Нуждата от принадлежност и вписване в средата заглушават естествените ни потребности да проявим автентичната си природа. И за да се впишем и да получим одобрението на възрастните около нас – загърбваме части от себе си и за сметка на тях развиваме персони – тоест, слагаме си маски, започваме да играем определени роли, или иначе казано – възприемаме някакви адаптационни модели. За да получим грижата и вниманието, от които се определя физическото ни оцеляване.
Заедно с тези адаптационни модели, тъй като съзнанието на детето не е напълно развито, то съотнася всичко към себе си, то е егоцентрично, в неутралния смисъл на думата. Това значи, че всичко, което идва като поведение и отношение от родителите – детето възприема, че то е причина за всичко, случващо се около него. И същевременно съвсем естествено започва да вярва на всичко, което чува от своите родители. В този момент се заражда така наречения „вътрешен критик“, който започва да живее в съзнанието ни и ако човек не работи с вътрешния си свят – този аспект ще продължи да живее в нас цял живот и да управлява голяма част от действията ни.
Възможно е някои саботиращи модели и убеждения, които имаме за себе си, да са се зародили по-късно в живота ни. И в този случай те пак са вид адаптация. Ако става въпрос за пристрастявания и зависимости към вещества или хора – отново може да разгледаме какъв точно е моделът и да се запитаме – каква празнина запълвам чрез това си поведение? Темата за пристрастяванията и зависимостите е доста обширна, затова няма да се спирам на нея в момента.
И другият вариант – ако установим, че даден модел на поведение или убеждение няма основания да се е зародило в нашия собствен живот, ако го чувстваме като нещо, което ни „завладява, връхлита“, сякаш е „по-голямо от нас“, едва ли не „нещо, което не можем да контролираме“ – може да видим с кого ни свързва от рождената система. Кой е този човек, на когото правим компания, с когото сме се отъждествили, който искаме да спасим от нашето семейство? Понякога е лесно да се посочи, но в повечето случай тази информация не е на повърхността, а е част от скритата картина на семейната система в нашето подсъзнание. Едно е сигурно – след като открием с кой може да сме се идентифицирали, най-доброто, което можем да направим е символично да върнем този модел (товар) на човека, на когото принадлежи.
Ако имате усещане, че някакъв повтарящ се модел на поведение е извън способностите ви за справяне и сякаш не ви принадлежи – можете да се свържете с мен за индивидуална сесия с метода Семейни констелации (скоро предстои и групово присъствено събитие!).
Ако това, което бихте искали да промените във вашето поведение, мисли, възприятия за света и нагласа към самите себе си се корени във вашето детство – пакетния процес „Работа с вътрешното дете“ е най-добрият практически метод, който буквално може да промени живота ви. И който аз лично препоръчвам на абсолютно всеки човек, който иска да се погрижи за себе си по адекватен начин.
А ако не можете да прецените – на разположение съм да поговорим. Провеждам напълно безплатни 20-минутни онлайн сесии, в които мога подробно да разкажа за методите си на работа, вие можете да зададете своите въпроси, аз да добия представа за вас, а вие за – моята работа.