Част от обратната връзка след последната ми статия ме свърза с нуждата да хвърля светлина по този въпрос.
една излюзия за приятелство между майката и детето.
Защо илюзия? Един от трите основни принципа, които определят подредбата в една семейна констелация, е свързан с реда и йерархията в семейството.
Ред и йерархия
– не в общо-социалния и моралния смисъл. Редът и йерархията в метода Семейни Констелации се определят от нещо много простичко – от това кой хронологично се появява по-рано и стават част от семейната (или която и да е друга) система. Тъй като майката чисто хронологично става част от системата по-рано от своето дете (съвсем логично и просто) – съответно тя стои по-горе или преди детето си в констелацията. По този начин тече потокът на живота – отгоре надолу.
Ако се зароди илюзията за приятелство между майка и дете – и най-вече майка и дъщеря поради фактора „женска солидарност“ –
жизненият поток спира да протича правилно.
Ако дъщерята е поставена на нивото на майката – както в действителност е в едно приятелство (в приятелството тъй като хората влизат по едно и също време – те са равни), това означава, че несъзнателно майката търси нещо от своята дъщеря. В общия случай – емоционална подкрепа. Това, естествено, не е добре за самата майка, тъй като тя застава по-скоро в ролята на дете спрямо своята дъщеря. И сама се откъсва от силата си.
Но е още по-пагубно и разрушително за самата дъщеря, която възприема ролята на майка за своята майка. Това в зрелия живот на дъщерята ще се прояви по два възможни начинина. И двата – силно нефункционални и саботиращи.
За да може да протича правилно и свободно жизненият поток в семейната система е нужно
майката да заеме своето място на „голямата“, а дъщерята – своето място на „малката“.
Само тогава дъщерята има възможност в зрелия си живот да застава автентично, като пораснала жена – без нито да се втурва да спасява другия като негова майка, нито да се превръща в дете, нуждаещо се от цялото внимание на света и неспособно да оцелее само.
За нас, жените, е от особено голямо значение
- за да можем да застанем в своя център,
- за да се свържем с женска си сила,
- за да живеем хармонично, в съзвучие с женския принцип на Вселената,
- за да усещаме лекота, свобода и простор,
- изобщо за да можем да приемем себе си такива, каквито сме и за да се радваме на живота
– е нужно да приемем своята майка.
Да я видим като голямата, могъща, светла фигура, която ни е дала живот. Действително да се усетим като по-малки от нея. Независимо дали я харесваме или не, дали сме в добри отношения и дори дали общуваме с нея. Просто да я приемем като голямата, такава, каквато е.
Всички тези изречения могат да звучат странно, за някои дори изкуствено или неразбираемо. Но това е отправна точка, посока, към която да се движим. Ясно начертаната треактория, по която можем да достигнем до своята лична свобода.
Ако имате нужда да изследвате своите отношения с вашата майка (или с вашата дъщеря), аз съм на разположение за вас тук: