Защо насилието над жени се приема за нормално?

Въпросът е много дълъг, сложен и дълбок. Затова ще опитам най-кратко и ясно да отговоря.

Насилието над жени е системен проблем. То отразява една токсична, прогнила система, която позволява то да се случва и която го нормализира. Необходимо е да се осветли тъкмо това – системния корен на проблема. Всички тези случаи на жени, загубили живота си, защото са били убити от техния партньор – това не са изолирани случаи. Не е просто една жена. Това е начин на мислене. Мислене, при което в масовото съзнание явно все още животът на жената не се цени наравно с този на мъжа. Необходимо е да се посочи, че патриархалната система, която все още управлява тъкмо нагласите на хората е причината в 21-ви век жените да биват убивани.

 

Същата тази патриархална система е и причината мъжете да смятат, че имат правото да отнемат човешки живот. Това се нарича gender privilege. Което действа в комбинация с потискането на всичко женско у мъжа, тоест неговата емоционална природа. Всичко потиснато рано или късно избухва, най-често по не добър начин. И агресията и насилието са примери за неспособността на мъжете да регулират емоционалната си система. Което, разбира се, не бива да се приема, като обвинение. Отново подчертавам, всичко се свежда до разглежда да проблема през системна перспектива. Самите мъже са също толкова потърпевши от патриархалната система, колкото и жените, но по много различен начин.

Да се говори по темата! Да се водят дискусии, осветяващи дълбочината на проблема. От системния подход знаем, че колкото едно нещо се „замита под килима“, тоест се държи в тайна, не се говори за него, толкова по-пагубно е неговото влияние. Когато се повиши осъзнатостта по темата, жените, които е възможно да се намират в застрашено положение, ще знаят, че не са сами, че има кой да им повярва, помогне и подкрепи. Че имат силата да се справят, защото има кой да ги разбере и да им окаже помощ.

 

Да се трансформират обществените нагласи и начини на мислене, които битуват масово по отношение на половото неравенство. Това изисква колосални усилия и отнема много време. Но така или иначе това вече се случва в световен мащаб, просто в България нещата се случват много по-бавно поради множество исторически предпоставки. Как се случва трансформирането на мисленето на хората към повече приемане и разбиране – чрез всякакви инициативи, събития, дискусии, лекции, организации, фондации. Най-общо казано, чрез информираност, която да доведе до повишаване на осъзнатостта по темата.

 

Темата с насилието, като почти всяка друга, разгледана в терапевтичен контекст, тръгва от семейството. Никое малко момченце не се ражда убиец на жени. Мъжът става такъв, на базата на възпитанието и мирогледа, които е усвоил от хората, които са се грижили за него. В България масово отсъства бащата като фигура, която да се грижи за възпитанието на децата, или поне така беше доскоро. Поради липсата на добър пример за мъжественост, малките момчета (тук говоря много общо, разбира се) често добиват представа за това какво е да си мъж от всякакви други неподходящи места, но не и от онези, където могат да усвоят качества като грижа, отговорност, състрадание, разбиране, приемане, топло, спокойно отношение.

 

И преди съм говорила за това – твърде често майките се опитват да направят синовете си по-добри мъже от техните съпрузи и бащи, чрез което момчето сдобива една привилегирована представа за себе си. А sense of entitlement. Тоест, за да се изкорени този проблем е нужно да се освети каква е връзката на жените и майките с техните собствени бащи.

Колкото повече поколение мъже биват отглеждани основно от своите майки, толкова повече това създава предпоставки за насилието, на което ставаме свидетели днес.