Колко често си казваш „Знаех си, че така ще стане, но въпреки това го направих“?
Ако човек има изградена практика за проверка на реалността и умее да присъства в настоящето, което днес доби популярност под английския термин „майндфулнес“ – на някакъв по-ранен етап от едни взаимоотношения, може ясно да различи конкретни признаци, че нещо в отношенията „куца“.
Още от самото начало бих искала да направя уточнението, че говоря за всякакъв род отношения, независимо дали партньорски, приятелски, колегиални или дори чисто формални.
Токсичността в едно обвързване може да се засече в сравнително ранен етап, стига човек да е развил някакво ниво на (само)наблюдателност.
И все пак, какво ни пречи да различим червените флагове? Посочването на пречките оформя пътя, по който можем да достигнем до повече осъзнатост и съответно да развием по-добри умения за взимане на качествени решения за себе си.
Първо – травмите от миналото. Преживените в миналото болка, неудовлетворение, разочарование и общо взето всичко нараняващо, особено в първите десетина години от живота ни, ни белязва най-дълбоко. Този белег остава (дори понякога като отворена рана) и привлича към себе си аналогични ситуации и динамики в отношенията. Съвсем сляпо се чувстваме буквално засмукани във вортекса на познатото. В такъв случай различаването на червените флагове е на практика невъзможно.
Експресивната арт-терапия и движенческите терапечтични подходи са чудесен инструмент за лекуване на травми и усилване на общата устойчивост на човека. Повече за това, четете тук:Второ – лоялност към тези преди нас. „Сляпата любов“, за която толкова много говори Хелингер (създателят на метода Семейни констелации) е онази сила, която ни кара да действаме съобразно колективната съвест, а не спрямо личното си вътрешно си убеждение кое е правилно и добро за нас. Когато сляпата любов е активирана, свободната воля на човека бива неутрализирана и от лоялност и преданост към своите предци, човек е способен да си привлече същите онези неблагоприятни обстоятелства, в които са живели те.
Най-лечителният подход за освобождаване от лоялностите, с които сме свързани с предците си е метода Семейни констелации. За него разберете повече тук:Трето – общественият натиск и обуславянето от семейството. Твърде често човек следва определена линия на поведение, просто защото това се очаква от него. Още от съвсем мънички, върху нас се изсипват безброй очаквания, изисквания и чужди представи за това какви трябва да бъдем, как трябва да се държим, да говорим, да се чувстваме даже. Дори и човек смътно да усеща, че има нещо „не както трябва“ в дадени отношения, натискът на така наречения conditioning е толкова силен, че изключително мощно помита и заглушава гласа на интуицията ни. А ако трябва да бъдем честни – тя никога не спи. Просто говори твърде тихо, почти шепнешком. И затова е нужно човек истински да притихне, за да я чуе.
Ако искате да излезете от задушаващите рамки на обществения и семеен conditioning и да позволите на автентичността си да се прояви ярка в света, процесът за Лекуване на вътрешното дете е най-работещият инструмент за тази цел. Повече за него тук:Но както и парадоксално да звучи, макар че когато помисли за червени флагове, първосигналната реакция на човек е за нещо, от което трябва да се предпази – червените флагове в някои случаи се явяват ценни житейски уроци. И дори е по-добре човек да не ги забележи, а да премине през онова, което може да не му донесе добро преживяване, но потенциално може да го снабди с житейски опит, и следователно мъдрост и по-добро разбиране от тук насетне как да подхожда в аналогични ситуации.