В детството си развиваме всевъзможни стратегии и механизми, чрез които да си спечелим принадлежност и да си осигурим гарантирано място в системата (което както и преди съм споменавала ни принадлежи по право).
Ако в детството цялото семейство, например, се е подчинявало на настроенията на един нарцистичен баща, детето ще свикне да се съобразява с неговите емоционални състояния като неглижира себе си и развие чувство за малоценност. Ако детето отрасне с една болна или вечно заета майка, то пак ще развие същото чувство за малоценност, защото тя не е била емоционално налична за него. И ще се научи да толерира липсата на внимание, нежност и грижа към себе си. Ако детето често е ставало обект от критика от страна на един или и двамата си родители, твърде вероятно е един такъв човек да развие изключително критично отношение както към себе си, така и към околните. Което, разбира се, също създава чувства на малоценност. Моделът на поведение, който човек развива е да не може да се довери на себе си, поради непрекъснати самосъмнения. Ако пък е имало и насилие в детството, то един такъв човек в зрелия си живот трудно ще може да се довери освен на себе си, а и на всички останали.

За записване на час за индивидуални консултации: