Една основна причина, поради която човек може да живее с усещането за липса на любов, изобилие и смисъл, е да не е заел своето правилно място.
„Правилно място“ – навярно звучи странно, имайки предвид моята кардинална опозиционност срещу всичко, считано за „правилно, нормално, редно и уместно“. Най-вече от страна на социума и общоприетите нагласи.
В областта на системния подход обаче, действително съществува такова понятие – правилно място. То отразява принципите, управляващи всяка една система, било то семейна или организационна. Всеки елемент от една система има своето „правилно място“, което не може да бъде заето от който и да било друг елемент, когато говорим за семейната система. В едно семейство, всеки човек, независимо кога се е появил, колко дълго е живял, що за човек е бил – има свое място, което принадлежи само на него.
Въпреки това, много често заемаме мястото на някой от предишните поколения. Защото този някой е бил отхвърлен, непризнат, забравен, отлъчен, игнориран. Това, което ни кара да заемем неговото място се нарича „сляпата любов на детето“. Онази сила, която ни кара от любов да помогнем на, да спасим или да облекчим въпросния забравен или отхвърлен член на семейството. Кара ни да му правим компания, живеейки неговия живот, споделяйки неговата съдба. Тази сила е подсъзнателна и действа отвъд полезрението на логиката и разума.
Когато застанем на мястото на някой друг, потокът на живота започва да тече наобратно. И съответно нашето място остава празно, а в резултат – ние сякаш не живеем своя собствен живот, нямам енергия за своята реализация и изпитваме множество трудности в различни житейски сфери.
Най-честото проявление на този феномен е когато детето заеме ролята на родител за своя родител. В англоезичната литература се говори за the parentified child.
Какви могат да бъдат причините едно дете да заеме ролята на родител за своя собствен родител?
Ето най-често срещаните:
Родителят е болен и има нужда от обгрижване Детето е най-голямото от своите братя и сестри и често му е поверена грижата за тях Родителят липсва често физически или е емоционално откъснат и неналиченДетето е намесено в отношенията на родителите си и застава като партньор за единия от тях Родителят споделя със своето дете неща, които би трябвало да се споделят с друг възрастен Родителят кара детето да прави неща, неприсъщи за неговата възраст, тоест да порасне по-бързо Детето работи в семейния бизнес от малка възраст Като следствие от раздяла/развод на родителите Злоупотреба с алкохол или вещества от страна на родителя или физическо насилие Емоционално незрял родителКаквито и да се причините, последствията върху детето са неизменни. Когато то порасне и стане зрял индивид, няма да има способността да застава по адекватен начин във взаимоотношенията със своя партньор.
Тъй като този човек не е имал възможността да бъде дете в своето собствено семейство, има вероятност да попада в отношения, в които несъзнателно да застава в ролята на дете и да изисква грижата и вниманието, които не е получил от своите родители – от своя партньор.
Също е възможно един такъв човек да заема ролята на родител за своя партньор, тъй като е свикнал с тази роля по време на израстването си в семейната среда. Тази роля се е превърнала в основен способ на свързване с другите. Това е „езикът на любовта“, който е научил детето и който след това този човек като възрастен репликира в зрелите си отношения.
За да можем да застанем по адекватен, зрял, открит и достоен начин в ролята си на партньор за нашия партньор, е нужно да заемем своето ПРАВИЛНО МЯСТО спрямо родителите си. Да ги видим и признаем като по-големите, а себе си като дете спрямо тях.