„Не мога да живея без теб“
„Ти си единственият/единствената“
„Без теб нищо няма смисъл“
„Остани завинаги“
Толкова често чуваме тези рефрени в популярната музика.
Но би ли признал колко често на теб ти се е случвало да ги изричаш? Или поне да си ги мислиш? Да ги преживяваш?
Ако човек изпитва трудност да живее пълноценно и щастливо извън връзка, или извън връзка с един определен човек – явно този човек е развил ЗАВИСИМ СТИЛ НА ПРИВЪРЗВАНЕ.
Както в предишния пост споменах – в зависимост от това колко наличен е бил първият обект на любовта за нас – тоест, нашата майка, ние като зрели индивиди ще развием един определен модел на влизане в и изграждане на партньорски взаимоотношения.
Ако майката не може да отдели вниманието, грижата и нежността, от която детето се нуждае през първите 2-3 години от живота си, ако то не се затвори (ЗАВИСИМ стил на привързване – виж предишния пост), детето може да се научи да манипулира майката, за да си набавя онова, което му е необходимо, за да оцелее. Ще плаче без видима причина, ще се разболява, и общо взето всячески ще търси начини, чрез които да привлече майчиното внимание.
В зрелия си живот един такъв човек ще изпитва трудност ДА НЕ бъде във връзка; ще се стреми непрекъснато да бъде с някого.
Ще изпитва ужас и паника от това да остава сам/сама; ще определя своята значимост и смисъл в живота от взаимоотношенията с партньора. Ще се вкопчва и никога полученото няма да е достатъчно.
ЗАВИСИМИЯТ тип човек обикновено търси начини, по които другият да се нуждае от него, за да може така да задоволи своите собствени (непризнати) нужди. Няма да може да си тръгва от неработещи взаимоотношения и целият му свят ще рухва, ако партньорът реши да си тръгне.
Както става ясно, това е едно изключително незряло поведение. Единственият човек, който ОСТАВА ЗАВИНАГИ НЕЗАМЕНИМ е майката. И ако човек не е могъл (символично) да си тръгне от своята майка, защото не е получил достатъчно – няма да може да си тръгва и от неработещи взаимоотношения.
Признак на зрялост, автентично усещане за себестойност и качествена самооценка е начина, по който човек се отнася към самотата. Ако самотата е нещо, което плаши – добре е човек да разгледа какво в него всъщност се страхува и какво точно е страшното В самотата. Ако човек е САМ, но се чувства САМОТЕН – значи най-вероятно е развил ЗАВИСИМ стил на привързване. Ако не може да чувства спокойствие, пълнота и дори радост в своето собствено присъствие, значи се откриват едни дълбоки празнини, коренящи се в детството.
Нуждата от любов и внимание може да бъде нахранена и „бездънната“ яма да бъдеш чут, видян и приет може да бъде запълнена тук и сега.
Как? Разбери повече тук:
Images by Jake Terry
