Има нещо наистина магично в женските приятелства. Както Джейн Фонда казва в интервюто (линк по-долу), ние, жените, сме склонни при общуването една с друга да си позволяваме да сме по-уязвими и да споделяме късчета от вътрешния си свят. Свързването между жени се явява едно от най-благоприятните места за лекуване на Майчината рана. Всичко, останало болезнено и недохранено в отношенията с нашата майка, ще се прояви доста ясно в отношенията ни с другите жени. Ако заставаме по честен и открит начин една спрямо друга имаме възможността да си помогнем раната да заздравее.
Освен това, ресурсите, които получаваме чрез женските приятелства са незаменим източник на сила, подкрепа и вдъхновение. Разбира се, необходимо е да си дадем сметка за качеството на тези взаимоотношения и за начина, по който ние се появяваме в ролята си на приятелка за останалите жени около нас. В приятелствата, както и в партньорските отношения, могат много лесно и неусетно да се проявят множество проекции, адаптации и модели на свързване, които мъкнем несъзнателно със себе си от миналото. Затова е добре регулярно да си отговаряме на следните въпроси:
С какви хора вървя рамо до рамо по пътя си? Какво е качеството на взаимоотношенията ни? Как заставам аз като приятелка за близките до мен жени? Какво е приятелството за мен?
К. П. Естес казва следното по темата:
„За потока на творческия живот е важно да сме с истински хора, които ни топлят, които подкрепят нашето творчество. Тази подкрепа е хор от гласове – и вътрешни, и външни, който следи състоянието на жената, насърчава я и ако се налага, ѝ предлага утеха. Не съм сигурна от колко приятели се нуждае
човек, но поне от един-двама, които смятат вашата дарба, каквато и да е тя, за pan de cielo – райски хляб. Всяка жена има право на ангелски хор.
Когато са навън на студа, жените са склонни да живеят с фантазии, вместо да действат. Такава фантазия е нашият най-голям опиат. Познавам жени, надарени с вълшебни гласове. Познавам жени, които са родени разказвайки. Ала са изолирани или се чувстват по някакъв начин онеправдани. Те са плахи, което често прикрива гладен анимус. Трудно им е да приемат подкрепа от душата или от приятелите, семейството, обществото.
За да избегнете участта на малката кибритопродавачка, трябва да направите нещо много важно. Онзи, който не подкрепя изкуството ви, живота ви, не е достоен за вашето внимание. Жестоко е, но е истина. Иначе жената веднага навлича дрипите на малката кибритопродавачка и е принудена да води непълноценен живот, който замразява всякаква мисъл, надежда, дарба, поезия, артистизъм, дизайн,танц.
Как можем да обърнем този процес и да възстановим самоуважението си? Трябва да открием нещо съвсем различно от онова, което има малката кибритопродавачка. Трябва да отнесем идеите си на място, където за тях има подкрепа. Само единици от нас могат да творят в изолация. Повечето се нуждаем от всяко докосване на ангелско крило.
Хората обикновено имат чудесни идеи. Ще боядисам онази стена в любимия си цвят. Ще разработя проект, в който ще участва целият град. Ще направя няколко плочки за банята си и ако наистина ми харесат, ще започна да ги продавам. Ще продължа учението си, ще продам къщата и ще отида на пътешествие, ще родя дете, ще изоставя това и ще започна друго, ще тръгна по свой път, ще помогна за възтържествуването на справедливостта, ще се боря за онеправданите.
Тези проекти се нуждаят от подкрепа. Нуждаят се от топли хора. Малката кибритопродавачка е облечена в дрипи. Също като в старата песен тя толкова дълго е била на дъното, че все едно е на повърхността. Никой не може да процъфти в нейното състояние. Трябва да се поставяме в положение, в което също като цветята и дърветата да можем да виждаме слънцето. Но трябва да има слънце. За да го постигнем, трябва да се движим, а не просто да стоим неподвижно. Трябва да направим нещо, което да промени положението ни. Без движение ние отново се връщаме на улицата да продаваме кибрит.
Приятелите, които ви обичат и стоплят вашия творчески живот, са най-добрите слънца на света. Когато подобно на малката кибритопродавачка жената няма приятели, тя също се вкочанява от мъка, а понякога и от гняв. Дори човек да има приятели, те може да не са слънца. Те трябва да ви носят утеха, а не да ви информират за все по-студената обстановка. Те ви успокояват, но това далеч не е подкрепа. Подкрепата ви мести от едно място на друго.
Разликата между утеха и подкрепа е следната. Ако цветето ви е болно, защото го държите в тъмен килер и му говорите успокоителни думи, това е утеха. Ако го извадите от килера и го сложите на слънце, ако му дадете да пие и после му говорите, това вече е подкрепа.“