Време е да разбием един популярен мит. 
Повечето хора, които биват възприемани или се определят като емпати, не се раждат с някаква специална способност да усещат другите, с някакво вродено духовно умение да чувстват и резонират с околните.
Въпреки че е възможно този тип хора да носят този потенциал за усещане и поставяне в обувките на другия, всъщност са родени в семейна среда, в която родителските фигури не са предоставили една базисна безопасност на детето. Те са били непредсказуеми, хаотични и противоречиви в поведението си и в посланията, които са изпращали на детето си и са създали среда, в която детето няма усещане за пространство да бъде себе си.
Умението да бъдеш емпат – като всяко друго умение – се изгражда. Изгражда се още от детство като защитен механизъм. Детето свиква да е хипер-сензитивно и изключително прецизно настроено към атмосферата, настроението, енергията, присъствието и емоционалното състояние на възрастните около него. Ходи на пръсти, попива чуждите емоции и напасва своята енергия, присъствие и състояние спрямо тези на родителите.
По този начин детето си осигурява безопасност и принадлежност, научава се какво е нужно да прави и да не прави, за да се впише в средата, свързвайки се и резонирайки със състоянието, мислите и емоциите на авторитетните фигури у дома.
Когато един така наречен „емпат“ влезе в стая, пълна с много хора, той няма да се настрои на вълните на всички тези хора. Не. Той притежава умението безупречно прецизно да насочва вниманието си към всичко онова, което не е съвсем наред, каквото и да значи това. Към нещо, което има нужда от „поправяне“, успокояване, облекчаване. По този начин той се свързва с другите и се вписва в средата. И точно затова, така наречените емпати много често несъзнателно привличат в живота си нарцисисти. Просто защото те ясно отразяват основния модел в семейната среда в ранното детство.
Да бъдеш емпат е просто роля, стратегия, адаптация на детето и опит да се впише в заобикалящия свят на възрастните.
Емпатията, по начина, по който масово се разбира от хората, е един вид добродетел. Но отвъд нея всъщност има една смачкана идентичност. И тонове страх. Страх да бъдеш точно този, който си, извън тази добре приета от социума роля. Страх, че ще бъдеш отхвърлен, ако не резонираш с другите и ако не отдадеш своята енергия и лично пространство.
Автентичната емпатия няма нищо общо с общоприетата представа за емпатия. Автентичната емпатия означава на първо място да останеш свързан със себе си и чрез това да присъстваш и за другия. А не да изоставиш себе си, за да спасяваш другия.
Food for thought.
Image by Lina Tesch