Твърде много фактори играят роля в това дали се разбирате със своята сестра/брат. Наистина е подарък и благословия да имаме близка връзка като с най-добър приятел със своите сиблинги, но в действителност не всеки има щастието да има такъв тип взаимоотношение с човека, с който са пребивавали в една и съща утроба.
Всъщност е съвсем в реда на нещата да не сме особено близки със своите братя/сестри.
Разбира се, често битува желанието и очакването у родителите децата им да се разбират и да бъдат своите най-добри приятели. Това желание обикновено произтича от онази част у родителите, която съжалява или е разочарована за липсата на такава връзка с техните собствени братя/сестри. Това очакване може да произхожда и от вярването, че щом самите родители имат близка връзка със своите брат/сестра, то и децата им се предполага, че трябва да имат същата.
Твърде често обаче се случва братята и сестрите да са изключително различни като интереси, хобита, качества, дарби и таланти. Сякаш идват от или живеят в две различни вселени. Възможно е родителите да изпитват трудност да забележат уникалната природа на всяко свое дете и да отчетат, че всяко от тях е отделна и различна личност. И така да не могат да разберат защо няма как да има резонанс между децата им.
А и добре да се направи едно същество разграничение – можем да обичаме, да ни е грижа и да ценим дълбоко своите братя и сестри, но едновременно с това да не споделяме техните възгледи, ценности, интереси, хобита и изобщо да нямаме онова, което масово се счита за силна връзка по между си.
В много случаи единственото общо нещо между братя и сестри е това, че имат едни и същи родители. Възможно е всичко останало да е съвършено различно. И няма нищо лошо или погрешно в това. Отношенията между братя и сестри всъщност много приличат на приятелските отношения. Или има клик, или просто го няма. И няма как и не е добре да се насилва.
Много хора откриват подкрепящи взаимоотношения с висок резонанс, приемане и разбиране извън рожденото си семейство и тези връзки са също толкова съществени, колкото и роднинските.
Ако изследваме в дълбочина братско-сестринските отношения, често ще стигнем до взаимоотношението между майката и бащата, като корен на евентуалните конфликти, неразбирателство или съперничество, или пък тъкмо обратното. Изобщо естеството и качеството на връзката с нашите сиблинги до най-голяма степен се определя от динамиката между родителите и ролите, които децата са заемали за всеки един от тях.
И въпреки че съвсем не е задължително братя и сестри да бъдат най-добри приятели, то начинът, по който се свързваме с брат/сестра си често бива отразен в приятелските ни отношения.
Какви са посланията, които сте получили относно връзката, която трябва да имате със своя брат/сестра?