- Омръзнало ли ти е да се раздаваш за другите? Винаги да се опиташ да се напаснеш или да угодиш на околните?
- Писнало ли ти е да ти погазват границите?
- Трудно ли ти е да се отстояваш?
- Искаш ли да престанеш да попадаш на неналични партньори и неработещи взаимоотношения
- Усещаш ли нуждата от повече лекота, свобода, творчество, експресивност и спонтанност в ежедневието с
- Умееш ли да се радваш на малките неща?
- Чувстваш ли се като в задънена улица, безсилна и безпомощна?
- Жадуваш ли най-сетне проявиш своята автентичност и безапелационно да бъдеш себе си, независимо от чуждото одобрение?
- Страдаш ли от ниска самооценка и липса на самочувствие и самоувереност?
- Чувстваш ли, че не можеш да бъдеш напълно себе си и ти се налага да криеш онова, което наистина чувстваш и мислиш?
- Задаваш ли си въпроса „Коя съм аз всъщност?“?
Отговорите на всички тези въпроси имат един общ знаменател – и той се корени в нашето детство. В онези първи формиращи години, в които сме се появили на този свят и в които в името на своето физическо оцеляване сме направили всичко по силите си да се впишем в заобикалящата ни среда.
Това напасване и приспособяване способства за разгръщането на един фундаментален вътрешен конфликт: принадлежност VS. автентичност. Детето има нужда да се чувства прието – това е закодирано в клетките ни още от праисторически времена, когато изгонването от племето е било равно на смърт. Но едновременно с това всяко дете има потребността да прояви своята автентична същност – да изрази своите изначално вложени качества, дарби и таланти и да ги сподели със света. Тези две потребности са равностойни по своята значимост, но тъй като инстинктът за оцеляване засяга базисното ниво на съществуване – автентичността остава заровена под безброй пластове обуславяне, правила, калъпи и инструкции за живот.
Авторитетните фигури, които са се грижили за нас, са оставили (несъзнателно) своя отпечатък върху нашата психика, върху нашето себе и световъзприятие по толкова кардинален начин, че ако не осветим и не се осмелим да разгледаме в дълбочина този процес на обуславяне – оставаме завинаги подвластни на тези модели на мислене, поведение и съществуване света. Звучи крайно, но се случва точно това – понеже това обуславяне се е случило толкова рано в нашето съзряване – тези модели потъват в подсъзнанието и от там управляват посоката на нашия житейски път. И едновременно с това се отпечатват в тялото и нервната ни система.
Когато говорим за „травми от детството“ – повечето хора си представят някакво истински трагично събитие и нещастие. В езика на първичната терапия (т.е. терапията за вътрешното дете) травмата е всяка невъзможност да се завърши едно движение и да се удовлетвори някаква базисна потребност.
Най-общо казано, когато се роди едно дете, то има нужда да бъде видяно, чуто, прието и обичано такова, каквото е. И дори и най-грижовните родители не биха могли да предоставят това на децата си 24/7, затова всеки един от нас остава „травмиран“ (с или без кавички) по един или друг начин. Остава нещо незавършено, неохранено вътре в нас. Една празнина, която пренасяме в зрелия си живот и несъзнателно се опитваме да запълним чрез партньорства, чрез други хора, чрез работа, доказване, външна валидация, чрез преживявания, всевъзможни сетивни стимули, вещества и всякакъв род зависимости.
Тази празнина обаче няма как да бъде запълнена от нищо и никой извън нас. Тя може да бъде запълнена единствено и само там, където се намира – вътре в нас. От нас самите. Независимо какво сме преживели в детството, сега отговорността за нашето собствено щастие и усещане за удовлетворение е изцяло наша. И ако работата с вътрешното дете дава възможност на човек да изрази потиснатите емоции спрямо всичко онова, което човекът не е получил в детството, едновременно с това го подкрепя да не зацикля във фазата на обвинение спрямо родителите, а да продължи напред като се научи сам да се грижи се себе си и за нуждите си.
Ето това е истинско оцелостяване, озрелостяване и овластяване!
В този уебинар ще разгледаме:
Какво представлява вътрешното детеРазцеплението на Аз-а (the split of the self) Напасването в средата и формите обуславяне Формирането на роли и маски (персони) Границите – приспособяване и отстояване на идентичността Нуждите Достигането до същността Работата с вътрешното дете – практически насокиЧрез работата с вътрешното дете клишираната фраза „да обичаш себе си“ най-сетне добива осезаема и практическа форма и приложение! Работата с вътрешното дете е точно това – учим се как да се погрижим и да дадем любов, топлина, съчувствие, окуражаване, нежност, закрила и подкрепа на най-крехката и чувствителна част в нас!
Какво ще получите в този уебинар:
По-дълбоко разбиране за себе си Осветляване на неработещи модели на поведение и свързване с другите Усещане за възвръщане на силата и вътрешния авторитет Практически способи за самостоятелна работа Инструменти и насоки за оцелостяване и озрелостяване Свързване с автентичността Среща с вашето вътрешно дете Възможност за споделяне и задаване на въпроси
Юнг казва, че не щастието е смисълът на живота, а оцелостяването и индивидуализирането.
Аз бих казала, че пътят към щастието минава през оцелостяването – през разглеждането, събирането и повторното интегриране на всичко онова, което сме отхвърлили в себе си под разнообразния външен натиск.
Истината е, че независимо в каква среда сме родени и отгледани, всички ние на някакво ниво оставаме деца. Сърдим се, обиждаме се, тръшкаме се, мрънкаме, чувстваме се безпомощни, безсилни и беззащитни. Обвиняваме другите или пък се опитваме да спасим целия свят. С две думи – държим се като деца. Всъщност масово хората СМЕ деца в телата на уж възрастни.
Живеем във време, в което имаме рядката възможност да се възползваме от съвременните достижения на първичната терапия, чрез които да усвоим инструменти за разбиране на себе си и на преработване на онова, което сме преживели и което ни е формирало като личности. Имаме редкия шанс да се научим как сами да се грижим за себе си и как да поемем отговорност да живота си.
Приветствам всички решени да го направят!
И Н Ф О Р М А Ц И Я
Кога: 06.12.2022 г.
Начало: 19:00 ч.
Край: 20:30 ч. – 21:00 ч.
Къде: Виртуална стая в ZOOM /Ще получите персонален линк след заплащане на такса/
Цена на уебинара: 35 лв.
Цена на запис от уебинара: 30 лв.
Плащането можете да направите:
или чрез Revolut (последвайте този линк: revolut.me/mariya3quf или в приложението потърсете водещата с телефонен номер: 0889566093) или на следната банкова сметка:IBAN: BG17UNCR70001524152034
Титуляр: Мария Веселинова Илиева
Основание: Уебинар 08.12.2022
След осъществено плащане, задължително се свържете с водещата, за да потвърдите, и тогава ще получите линк за включване в онлайн видеоплатформа.
ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ! Тези от вас, които не могат да присъстват на живо, но все пак искат да се сдобият с информацията, представена в уебинара, могат да получат запис, но нямат да могат да зададат въпросите си на живо. За тях цената за уебинара е 30 лв.
