Гневът - портал към твоята вътрешна сила -

Защо за жените гневът е "забранена" емоция?

Очакванията и нагласите в обществото считат гнева за емоция, забранена за жените.

Ние, жените, сме обусловени от както се появим на този свят – да бъдем „доброто момиче“ – непрекъснато да бъдем мили, топли, дружелюбни, усмихнати и положителни.

Върху нас пада тежестта да проявяваме разбиране, когато другите изразяват гняв. Но ако ние самите си позволим да пуснем този гняв на свобода, много често получаваме различни етикети – „трудна“, „кучка“, „тежък характер“ и т.н.

Затова сме изтикали гнева си под повърхността – в нашата сянка. Но тъй като гневът е изключително мощно проявление на съзидателната енергия на живота – той не изчезва ей така, не се стопява в нищото. Има два варианта за неговото съществуване, след като сме го глътнали – или ще го проявяваме към себе си (включително и развивайки автоимунни заболявания) като се смазваме от самокритика; или той ще се проявява вторично – като пасивна агресия, мрънкане, оплакване и злобни подмятания към другите.

Истината е, че гневът и силата са двете лица на една и съща монета.

Ако успеете да си позволите да покажете пред себе си и пред света своето „грозно“ лице и да не се страхувате, че хората ще ви обърнат гръб, когато сте гневни – енергията на живота ще се прояви по съзидателен начин.

Разбира се, има огромна разлика между нездравословна агресия и гняв. Но тук става въпрос за една общочовешка емоция, която не бива да е чужда на никого. Не бива да отсъства от емоционалната палитра на всеки човек, стремящ се да живее пълноценно.

Този, който не може да се разгневи:

няма енергия да случва нещата в живота си

няма енергия да отстоява истината си

не може да защитава границите си

потиска страстта в живота си

Още от съвсем малки момиченца сме научени да потискаме гнева си. И за съжаление това е част от моралния код на възпитание в продължение на хилядолетия. Може да си представите колко поколения назад жени преди вас не са упсявали да изразяват гнева си. Ако вие успеете – правите го и за тях. И колелото се преобръща. Само си представете тези десетки и стотици поколения жени, глътнали гнева си.

Ако вие сте първата, която се осмели да му даде пространство – имате уникалния шанс да преобърнете модела и всъщност този гняв да се превърне в сила за нещо добро и градивно!

Осмелете се! Дори и да загубите някой по пътя си, който няма достатъчно широка психична рамка да ви приеме и с този ви аспект – не е ли по-добре да бъдете честни и искрени спрямо себе си и да живеете автентично?

Как да се освободим от потиснатия гняв?

В последно време получавам доста запитвания относно това как жените да изразят гнева си по начин, по който да не вредят нито на себе си, нито на другите.

Първо, бих искала отново да спомена и подчертая до какво може да доведе потискането на гнева.

Ако задържим гнева, има вероятност да:

да бъдем пасивно-агресивни

да се оплакваме и ще мрънкаме

да привличаме гневни партньори, които да отразяват потиснатия в нас гняв

да попадаме в конфликтни ситуации с околните

да имаме проблеми с теглото; да развием пристрастяване към храна (сладкото и тестото отлично „се справят“ с гнева), алкохол, цигари

да развием автоимунни заболявания; алергиите са признак на скрита агресия, както и проблемите с щитовидната жлеза (особено при жените в България и не само съм забелязала, че гърленият център е проблемна област, заради всичко неизказано)

да позволяваме неуважително отношение и потъпкване на границите ни

да се чувстваме безсилни, безпомощни, като в задънена улица

да чувстваме, че сякаш изоставям себе си и не сме верни на истината си

и много, много други.

Има два основни начина за изваждане на гнева: органичен и механичен.

Органичният начин включва умението в съответните житейски ситуации, в които попадаме и които пораждат тази конкретна емоция – да можем на момента да изразим това, което усещаме. Гневът често е сигнал, че границите ни са нарушени, че нещо не е в съзвучие и хармония с центъра на съществото ни. И когато се породи такава ситуация, които предизвиква в нас гняв е добре първо да си дадем сметка за това. Да обърнем фокуса си навътре, да се опитаме дори да локализираме къде в тялото усещаме този гняв. Връзката с тялото е ключова при преработването на гнева.

Когато намерим онова място в себе си, където усещаме гнева, можем просто да го попитаме – защо съм гневна? И какво е нужно да направя в тази ситуация. В този момент ще получите много ясен сигнал от тялото си, в което се крие цялата мъдрост на съществото ви – сигнал, който ще ви каже дали е добре да изречете нещо, дали по-скоро ви е нужно време в усамотение, дали е нужно да предприемете някакво действие.

Много често обаче в живота се случва така, че нямаме много време да откликнем на някаква ситуация и емоционалните ни реакции се включват преди да можем да включим неутралния поглед на вътрешния си наблюдател. В такъв случай, независимо как сме откликнали на момента, след като ситуацията е отминала можем отново да насочим вниманието си към тялото и да локализираме гнева, ако все още е останал такъв, и да го попитаме какво е нужно да направим. И да го направим в съзнанието си, макар и пост-фактум. И като всяко друго движение, което ни е ново и непознато, необходимо е време и практика. Може десет път да ви се случи да реагирате пост-фактум, но на единадесетия път ще се развили нужните „мускули“ и ще можете да реагирате по желания от вас начин.

Добре е също да разгледате какво реални ви стопира да изразите гнева си на момента. Някой би казал, че общо взето в живота преобладават ситуации, в които просто не е редно да показваме открито гняв. Но не е нужно да си представяме нещо крайно; понякога става въпрос за това да изречем твърдо и категорично простичкото „Не!“ и това е достатъчно.

А и все пак

стигмата върху изразяването на гнева е свързана с това, че се страхуваме, че той ще е прекомерен, че ще бъдем too much за хората около нас.

Истината е, че в началото е възможно да изглеждаме така в очите на другите. Но ако те не могат да ни приемат в нашата цялост, заедно с тази толкова човешка емоция, това е ясен сигнал, че те самите носят непреработен гняв в себе си и затова нямат пространство за нашия и не могат го понесат.

Тъй като органичният начин за изразяване на гнева е възможно първоначално да е предизвикателство за онези, които цял живот са живели потискай го – прилагането на механичния начин е перфектното помощно средство.

Да извадим механично гнева от себе си означава изцяло извън ситуацията, която ни гневи, да създадем безопасно пространство, в което да изразим гнева и така да го трансформираме. Дали ще го напишем в писмо, което да изгорим; дали ще го нарисуваме; дали ще го изтанцуваме; дали ще бием възглавници или ще вложим енергията на тази емоция по време на спортната си тренировка; дали ще отидем в гората да покрещим – няма значение. Въпросът е да откриете това, което работи за вас, което ви разтоварва и освобождава. И колкото по-често го правите механично, толкова по-лесно и успешно ще го правите органично.

Същественото обаче е да установите какво точно поражда този гняв. Възможно е някои ситуации от настоящия ви живот да ви разгневяват, но коренът на този гняв да е във вашето минало. Най-простичък и елементарен пример: гневите се, че партньорът не ви обръща внимание – може би всъщност сте гневни на майка си, която не е била на разположение емоционално за вас в детството ви. Тоест, този гняв е на детето във вас, но тъй като не е изразен, когато първоначално се е породил – той продължава да живее във вас и да търси своето проявление.

Възможно е и гневът да е наследен от някой преди вас в семейството, който е бил гневен, но не си е позволил да го изрази.

Ако чувствате, че гневът сякаш е по-голям от вас, сякаш ви завладява и нямате контрол върху себе си, когато го изпитвате – действително е вероятно той да принадлежи някъде по-назад в поколенията. Това може да се установи посредством сесия със Семейни констелации.

Повече за сесиите в индивидуален формат тук:

Ако усещате, че гневът във вас се е натрупал с времето – възможно е той да произлиза от детството. Дали защото ви е липсвало нещо, или заради някаква злоупотреба или несправедливост – той е напълно обоснован, но за детето във вас. В такъв случай, процесът “Работа с вътрешното дете“ би ви помогнал.

Повече за него тук:

Ако имате нужда да изразите гнева си по творчески начин и да го трансформирате в креативен проект, експресивната арт-терапия е правилният инструмент за вас:

При всички положения се запитайте следното:

Кое е по-важно за мен:

– да ме приемат и харесват на всяка цена, макар и това да значи да глътвам гнева си (заедно с всичко, до което това може да доведе – вижте точките по-горе),

или за мен е по-важно да остана вярна на себе си, да застана до истината си, да изразя себе си автентично и да бъда цялостен човек, макар и това да не се хареса на всички?