Каква е причината човек да стигне до бърнаут?
Най-често става въпрос за нарушен баланс в еквилибриума даване-получаване.
Ако говорим за професионално прегаряне – добре е човек да разгледа дали това, което получава е съизмеримо с това, което дава в работата си. Твърде често се преработваме, раздаваме се, държим да се докажем – всичко това без в замяна да получим ответност като енергия или материално изражение и отплата. Независимо на каква позиция се намирате в организационната йерархия, балансът в работните отношения предполага обмен на равни начала – „Аз давам и ти даваш. И двама сме си полезни.“ Заради ранното ни обуславяне от детството обаче, сме свикнали непрекъснато да се доказваме, да се раздаваме за другите, да сме продуктивни и да се стремим да показваме отлични резултати. Това в пъти повече важи за жените и тяхното представяне в работен план често е свързано с два пъти повече усилия. Просто заради тези внедрени обществени очаквания.
От друга страна, съвсем възможно е да настъпи бърнаут и в емоционален аспект при личните взаимоотношения. Независимо дали става въпрос за приятелство, интимно партньорство или друг тип конфигурация – хармонията в отношенията се определя от наличието на този фин баланс между даване и получаване. И ако единият дава повече и е свикнал да се раздава за другия, то е съвсем нормално в един момент да прегори. Съответно другия, който е свикнал да получава, без да влага еквивалентно количество усилия, е много по-трудно да усети наличието на този дисбаланс. Или няма да го усети и ще се чувства комфортно, или ще започне да изпитва вина.
Отношенията между зрели хора – лични или професионални – предполагат реципрочност. Единствено в динамиката родител-дете балансът е по-различен и нужно да бъде точно такъв, за да може потокът на живота да протича в правилна посока – родителите дават, децата получават. Ако човек се окаже в отношения, в които е свикнал да получава повече, отколкото дава – явно предпочита да си остане дете и да се грижат за него, точно като едно бебе, в торбата на мама-кенгуру.
Ако се намирате от другия край на уравнението и чувствате, че давате повече, отколкото получавате първата и най-съществена крачка това да се промени, е да го забележите и да признаете, че това е факт. От тук насетне започнете да давате по-малко на другия и малко повече на себе си. Започнете да се грижите повече за себе си и да си доставяте удоволствие.
Е-ЖЕ-ДНЕВ-НО!
Емоционалното и психическото прегаряне настъпва, когато радостта се изпари от живота ни. Когато ежедневието ни се изпълни с задължения и отговорности и дребните наслади и автентични моменти на щастие отстъпят път на прекомерната сериозност и вглъбеност.
Погрижете се за себе си!
И следете везните на вътрешния си баланс между даване и получаване.