Време е да се освободим от заблудата, че светът, в който живеем в момента е нормален. Както се казва – “Normal” is a setting on a washing machine. И също – What is normal for the spider is chaos for the fly.
Но истината е, че живеем в един добре смазан механизъм, проектиран да ни кара да неглижираме онова, което е действително важно в живота. Да търсим щастие все там, където никога не бихме могли да го намерим.
Настоящата високотехнологична епоха, в която властват социалните мрежи и в която фокусът пада върху това как изглежда животът ни, а не в това действителност да го живеем – е най-плодородната почва човек да развие депресия, тревожност и нарастващо усещане за липса на смисъл и да се сблъска със собствената си емоционална празнота.
Има едно масово убеждение, което битува в колективното съзнание, според което хората вярват, че могат (буквално!) да купят и изложат на показ своето излизане от състояние на тъга и преход в онова утопично понятие „добър живот“ и така да засвидетелстват пред себе си и пред света, че са успешни, каквото и да значи това. Колкото повече човек се опитва чрез външни атрибути, придобивки и показност да се откъсне от вулкана от непреработени емоции и емоционални празнини вътре в себе си, толкова повече се обрича на състояние на депресия, тревожност и екзистенциална самота. Толкова повече се отделя от себе си и се откъсва от автентичната си същност.
А за съжаление сякаш точно това се случва, все повече и повече през последните години. Напоследък все повече при мен идват млади жени между 20 и 25г., които са потърпевши именно на тази тенденция. Поколения млади хора, покосени от безжалостната машина на социалните мрежи и откачения начин, по който те диктуват живота ни и определят изборите ни.
Наскоро чух в едно видео най-точното изречение по тази тема: Social media is like KFC for the soul.
И да, разбира се, че е парадоксален фактът, че споделям това с вас именно посредством социалните медии. Точно затова едно от най-належащите умения, които е добре да развие съвременният човек е проницателност и разграничаване на ценното от излишното. Зърното от плявата.
Аз самата реших да приключа миналата година с един social media detox, като ограничих използването на социални мрежи от личните си профили и оставих само онези, които наистина добавят несъмнена стойност и ценни знания, които ме обогатяват.
Темата за социалните мрежи, технологиите и консумеризма и тяхното влияние върху психиката и душевното ни здраве е много дълбока и обширна и планирам още материали по нея.
Stay tuned.
За сега ще споделя един филм, който бях гледала преди години. Може да ви даде допълнително храна за размисъл:
Каква роля играят социалните мрежи във вашия живот? Колко време прекарвате в тях? Какви хора/профили/организации/брандове следвате в социалните медии? Защо точно тях? Каква част от живота си споделяте в социалните мрежи? Какво не бихте споделили? Какво щяхте да правите, ако нямахте профил в социалните мрежи? Как щяхте да прекарвате времето си, да се социализирате, да се осведомявате? Когато си купувате нещо ново, каква е мотивацията ви за това? Заради практични причини или заради начина, по който покупката ви кара да се чувствате?Отговорете в дневника си, в коментар или ми пишете на лично съобщение тук:
mariailievaeu@gmail.com
Image by Platon Yurich