- Връзката с тялото ти отразява динамиката, която цари във вътрешния ти свят.
- Връзката с тялото ти отразява отношенията ти с твоята майка.
- Връзката с тялото ти отразява начина, по който се отнасяш към най-нежната, крехка и чувствителна част в теб – твоето вътрешно дете.
Колко тъжно и същевременно абсурдно е, че е по-социално приемливо да мразиш тялото си, отколкото да го приемаш и обичаш!
Начинът, по който са конструирани нагласите в обществото към женското тяло, предполага една жена никога да не се чувства спокойна и щастлива с и в своето тяло. Очаква се и се стимулира тя да го възприема като далеч от съвършено. Като нещо, което непрекъснато има нужда от поправяне. И колкото време, усилия и ресурси да влага една жена в това да направи тялото си да ИЗГЛЕЖДА по определен начин, тя е обречена ДА НЕ СЕ ЧУВСТВА ДОБРЕ В НЕГО!
Най-вече тъкмо защото фокусът на внимание е изместен от самото преживяване на това да бъдеш В ТЯЛОТО СИ, върху това как тялото изглежда ЗА ВЪНШНИЯ СВЯТ.
Можете да си представите вниманието като една жива, пулсираща топка енергия, която вместо да бъде в тялото, е изнесена някъде извън него.
Идеята е да си върнем енергията обратно в тялото. Това уж простичко действие се явява на практика един много мощен и многофункционален инструмент.
От една страна, връщането на енергията в тялото ни закотвя тук и сега, в настоящето. От тази позиция, ние се превръщаме в активно живеещи живота, а не в наблюдатели. Самото връщане на вниманието в тялото има силен лечебен ефект – най-вече за всички видове тревожности – генерализирана тревожност, социална тревожност, паническа тревожност и т.н. Когато сме свързани с усещанията в тялото, енергията, която изцяло се е изтеглила в главата при тревожен епизод, бива разпределена надолу в тялото, което успокоява и балансира функционирането на нервната система.
От друга страна, връщането на енергията в тялото и свързването с усещанията в него ни връща към нашия естествен център. Когато енергията и вниманието са в тялото, ние пребиваваме в състояние на центрираност, заземеност и вътрешна устойчивост. Това простичко действие обаче служи и за установяване на нашата психична рамка и поставянето на адекватните граници, от които се нуждаем. Когато енергията на човек е изнесена извън тялото му, той няма как да се защити и несъзнателно позволява това, което може и да не му резонира, да навлиза в неговото поле. Колкото повече сме в тялото, толкова по-лесно и ясно можем да поставим границите си.
Важи също и обраното. Колкото повече сме върнали енергията в тялото, толкова по-силно се превръщаме в магнит за онова, което е добро за нас. Връзката с усещанията в тялото е и връзка с нашата интуиция и вътрешно „знаене“. Колкото повече населяваме собственото си тяло, толкова повече в живота ни се появяват точните обстоятелства, хора, събития, преживявания. Толкова по-силна става връзката ни с нашата вътрешна мъдрост.
Още един ефект от връщането на енергията в тялото, измежду многото други, който за момента ще спомена, касае емоционалната регулация. Когато сме свързани с тялото си и какво усеща то, се превръщаме в по-чист съд за емоциите, протичащи през нас. Ако вниманието е изнесено навън, извън тялото, най-вече с цел да се разсеем от това в действителност да се оставим да ПОЧУВСТВАМЕ емоциите си, на практика затрудняваме тяхното проявление. И по този начин ги потискаме, енергията „се бутилира“ някъде в тялото, защото не бива изразена. И или впоследствие експлодира в неподходящи обстоятелства като тенджера под налягане, или се калцира под формата на физически симптом.
Другата функция на връщането на енергията в тялото е едновременно изключително симплистична, но и невероятно фундаментална. Когато се усещаме В ТЯЛОТО СИ, ние отваряме вратата на РАДОСТТА. Самото пребиваване в тялото е най-простичкият и най-пряк пък към преживяването на наслада и удоволствие! И колкото по-често го правите, толкова по-трайно променяте цялостна биохимична среда в организма си. Буквално изпълвате всичките клетки в тялото си с жизнена сила, а с това и със спокойствие, радост и хармония.
Самата дума ни подсказва за тази ключова истина. Само+чувствие = означава, че човек чувства себе си, жизнената енергия в себе си; позволява си да се свърже с усещанията си.
И колкото повече прекарваме време в тялото и съзнателно насочваме фокуса на внимание към телесните усещания, толкова повече работим за увеличаване на самочувствието и самооценката.
Самочувствието до голяма степен е свързано с мисловните и поведенческите модели, които сме изградили в детството. Но няма как да се завърнем към една стабилна и здравословна самооценка и самоувереност, ако работим само на ментално ниво. Необходимо е да включим и тялото. Аз бих казала дори – нужно е да започнем от тялото!
Затова да разгледаме някои телесни практики, които връщат енергията в тялото и ни помагат изградим усещането за добро самочувствие.
Дихателни практики. Дишането е най-естественият процес в човешкия организъм и се случва без дори да е нужно ние съзнателно да правим каквото и да било. Когато сме фокусирани върху ритъма на вдишване и издишване, парасимпатиковата нервна система бива активирана и нивата на стрес в организма значително намаляват. Не е нужно да умеете да практикувате сложни дихателни практики. Полезно е просто да си създадете навик поне няколко пъти на ден да отделяте по две-три минутки, в които да оставите всичко и да се фокусирате върху дишането и издишването с идеята то да става все по-дълбоко (диафрагмено).
Разходки. Аз лично съм изключителен любител на ходенето пеша и гледам всеки ден да отделям време за това. Няма нужда да споменавам, че това е и основният начин на придвижване за мен в града. Разбира се, ако имате възможност да се разхождате сред природата, още по-добре. Човешкото тяло не е създадено да бъде застинало дълго време в една позиция. Нито седенето по осем часа на ден, нито стоенето прав е добре за различните органи и системи. Организмът ни е пригоден да бъде (почти) в непрекъснато движение. Самият живот по определение е движение, промяна! А разхождането, в частност действа изключително благотворно при депресивни и тревожни състояния. Любимият Стивън Кинг споделя, че това е една от рецептите му за преодоляване на писателски блокажи – просто да излезеш и да направиш няколко обиколки на блока.
Тръскане /Shaking/. Тръскането е едно много простичко движение, което притежава множество функции. Разпределя енергията в тялото и спомага за освобождаването на насъбралата се енергия и придвижването на енергийни блокажи. Същевременно разчупва мускулните брони, формирали се вследствие на еднократни или хронични травми. Ето няколко видеа с насоки:
Освобождаване на гнева. Изключително полезна практика за придвижване на енергията в тялото, насъбрала се вследствие на силна емоция, това може да бъде и нещо различно от гняв, но с гнева е една идея по-лесно. Можете да удряте възглавници (нещо меко), да крещите, или да замахвате във въздуха, така че тялото ви да се освободи от акумулираното напрежение. Особено полезно е ако комбинирате движение със звук!
Излагане на студ. Дълги години бях непоправим (уж) фен на слънцето и слънчевите бани. И макар че набавянето на витамин D чрез излагане на слънце неоспоримо носи своите ползи, също толкова благотворно върху организма влияе и умереното излагане на студ. Още от поколенията на нашите баби и дядовци знаем и сме чували, че „студът калява“, но съвременната медицина и наука вече са доказали това. Най-любимият ми и целогодишно достъпен начин за излагане на студ са студените душове. Като човек, който неведнъж се е борил с епизоди на тревожност, мога да потвърдя, че това е един от най-ефективните инструменти за понижаване нивата на тревожност и стрес. Студеният душ действа невероятно хармонизиращо и освежаващо на нервната система. Повече за студа можете да прочетете в книгите на Вим Хомф.
Танцова терапия. Най-приятният и най-забавният начин да освободите стреса, да се свържете с тялото си и да спомогнете за придвижването на емоциите в него. Танците, без да преувеличавам, ако човек ги практикува редовно и с желание, могат почти напълно да заменят всички останали видове терапия. Не че самото танцуване разрешава проблемите ни, но чрез него създаваме пространство вътре в себе си в което проблемите действително сами намират път към своето разрешение. Просто опитайте!Не съм споменала изрично йогата, или някакви конкретни спортове, защото благотворния ефект от тяхното практикуване е неоспорим. Идеята е вие да откриете онази телесна практика, която най-добре ви пасва и ви носи радост и удоволствие!