Съвременният свят и високотехнологичната епоха, в която живеем, създават много плодородна почва за илюзорно подхранване и запълване на вътрешните ни празнини.
Всеки копнее съзнателно или не да бъде видян, приет и харесван. Да получи одобрение. Да се почувства специален, уникален, неповторим.
Това желание е монета с две страни. От една страна потребността да бъдеш чут, видян и оценен е най-естествената човешка нужда. Не би трябвало да се осъжда, а тъкмо напротив – да се приеме за напълно легитимна. Проблемът е, че тя се корени в детството.
Ако в зрелия си живот човек продължава да търси външно одобрение на всяка цена, значи е сигурно, че тази нужда принадлежи на детето в него. И ако човек не успява сам да я задоволи, значи несъзнателно той позволява детето (иначе казано, на най-ранимата, крехка и травмирана част в него) да управлява живота му, действията и изборите му. Човек несъзнателно се превръща в едно голямо бебе, плачещо за внимание – образно казано.
От друга страна този огромен глад за одобрение и валидация представлява един несъзнателен, но изключително МАНИПУЛАТИВЕН начин човек да контролира мнението на другите за него. Когато се стремим да се харесаме на всички, несъзнателно се опитваме да контролираме тяхното възприятие за нас. И е ясно, че колкото и да се мъчим да спечелим чуждото одобрение, винаги съществува възможност да не го получим.
При всички положения едно е сигурно – в опитите си да угодим и да се почувстваме специални в очите на когото и да било, това автоматично означава, че предаваме себе си. Изоставяме своето собствено усещане за свързаност с нашия център.
Бездънната яма на нуждата от валидация е в пъти по-голяма при жените, отколкото при мъжете, заради патриархалната система, в която живеем от хилядолетия. В общественото съзнание е загнездена представата, че жената, като по-нисше същество, е тази, която е нужно да угоди и да се хареса. В комбинация с патриархалното виждане, според което жената бива възприета по-скоро като обект, синдромът на глада за одобрение още повече се бетонира при жените.
На английски език съществуват два термина, които много точно описват това състояние. The people pleasing disease. Наистина това е болестно състояние. Онова, което боледува и има нужда да бъде излекувано е гладното за внимание дете вътре в нас. И единственият човек, който може да го излекува си ТИ САМАТА!
Другият термин е доста вулгарен и беше популярен преди години, но все още достатъчно ярко и красноречиво описва синдрома на глада за одобрение – being an attention whore. Тази фраза сякаш идеално пасва на контекста на социалните мрежи. Да изложиш на показ и под някаква форма да продадеш тялото си – за да получиш одобрение в замяна. Така както жените и мъжете, които си изкарват хляба чрез тялото си, съвременният човек, разполагащ с профил в социалните мрежи и едновременно с това незадоволен глад от одобрение – си изкарва прехраната. Или иначе казано – чуждо внимание, чрез което илюзорно да се опита да нахрани гладното за обич, топлина и разбиране вътрешно дете.
Как бихте отговорили на следните въпроси:
Търсиш ли съзнателно или не одобрение от другите? Важното ли ти е да те харесат? Можеш ли да го признаеш? Колко често пускаш селфита в социалните мрежи? До каква степен грижата ти за външния вид и начина, по който изглеждаш е съобразен с начина, по който искаш другите да те възприемат? На какво си готова, за да се почувстваш харесана от другите? Кое е по-важно за теб – как изглежда или как се чувстваш? Можеш ли да поставяш граници? Да казваш „Не.“ под формата на пълнозначно, самостоятелно изречение? Можеш ли да приемеш да не бъдеш харесвана?
Jvdas Berra