Балансът в отношенията - получавам ли толкова, колкото давам? -

Продължавам темата с трите основни принципа, за които следим в метода Семейни Констелации. Наскоро описах на кратко принципа на Ред и Йерархията в системата.

Сега нека разгледаме другия основен принцип, бих го нарекла съвсем спокойно дори духовен закон. А именно – балансът даване-получаване.

Този баланс се определя от предходния принцип – от това кой кога е станал част от системата. В този смисъл, в рамките на рожденото семейство –

родителите дават, децата получават.

В партньорските отношения – тъй като и двамата партньори влизат по едно и също време в системата – и двамата дават, и двамата получават. Това също така важи и за приятелските отношения, както и за работните.

Много често обаче този баланс е нарушен в рамките на рожденото семейство, което води до неравновесие и в личната, и в професионалната сфера. Тъй като ние сме получили възможно най-големият подарък от своите родители – своя живот – каквото и да правим, за да им се отблагодарим и да върнем полученото, то никога няма да е достатъчно.

Твърде често особено при нас жените, в семейната среда като деца сме свикнали да обгрижваме другите, включително и по-големите от нас.

Ако ние заставаме в позиция, в която се опитваме да спасяваме своите родители, да носим част от тяхната съдба, да се чувстваме отговорни за тяхното щастие и пълноценен живот – всъщност излизаме от позицията на детето и се превръщаме в родители за своите родители.

Какви са последствията от това за нас в нашия зрял живот?

В личните отношения, които се опитваме да градим

– ще заставаме или отново като родител за своя партньор, или като дете.

Ако заставаме като родител – несъзнателно ще повтаряме модела от рожденото семейство и ще гледаме на партньора като дете, ще го обгрижваме, ще го снабдяваме и общо взето ще заставаме като по-големи от него. Става ясно, че в такъв случай балансът в партньорската връзка е нарушен.

В другия вариант заставаме несъзнателно като дете спрямо своя партньор и имаме очакване той/тя да отгатва и изцяло да задоволява нашите нужди, да се грижи за нас, да ни закриля, да ни предоставя всичко онова, което е останало недохранено и неполучено в собственото ни детство – любов, внимание, грижа.

Освен тези два варианта, в някакъв момент неизбежно ще се почувстваме изчерпани и ще усетим, че нямаме енергия самите ние да даваме, тъй като не сме получили в деството от родителите.

Сякаш реката тече наобратно и няма как да почерпим от жизнения поток, който би трябвало да тече към нас и да ни изпълва.

Какво можем да направим, за да възвърнем отново правилния баланс?

Първо – да благодарим за живота, който сме получили и искрено да почувстваме, че сега, като зрели индивиди, можем да направим абсолютно всичко с него, включително и да го превърнем в шедьовър!

След това е нужно да оставим родителите си на тяхната съдба, да се разделим с желанието да се грижим за тяхното щастие и смисъл в живота. Да ги видим като по-големи от нас. Дори не точно като родителите, а да се опитаме да погледнем на тях просто като на хора, като на един мъж и една жена, всеки със своя житейски път, мъдрост, качества и предизвикателства, които са преживели. Да ги видим като достатъчно силни да носят своята сосбствена съдба и да се справят с всичко, което животът им поднася.

Когато се освободим от ролята на обгрижващи своите родители, това автоматично ни дава възможност ние самите да пораснем и да се почувстваме като зрели хора, способни да се справят с всичко и да сътворят всичко, което пожелаят в своя собствен живот. Това отделяне и заставане в правилната позиция – като дете спрямо родителите си – също така ни помага да можем стабилно и смело да стъпим по своя индивидуален път. И да можем да живеем живота си по свой собствен начин – без да повтаряме съдбата на тези преди нас. Колкото повече оставаме свързани и съзнателно или несъзнателно обгрижващи родителите си, толкова повече живеем чужд живот, като поватаряме техния, и се отдалечаваме от своя индивидуален път. И обратното –

колкото повече можем да се отдалечим от нуждата да спасяваме родителите си – толкова повече имаме сила и енергия да сътворим живота си по свой уникален начин.

И в резултат – можем да влизаме във взаимоотношения (независимо от какво естествено) по адекватен начин. Като зрели хора, съзнаващи и свързани със себе си, автентични и усещащи, че заслужават да получат.

Заставаме на правилното място – в центъра си, в силата си.

Знаем как сами да се погрижим за себе си и едновременно с това можем да се отворим, така че да получим от другия, и да дадем – от място на пълнота и изобилие. А не от място на липса и недостиг – за да запълваме собствените си неосъзнати дефицити.

Има едно ключово изречение в Семейните Констелации, което символизира баланса в отношенията по прекрасен начин. И то е:

„В мен има нещо, което мога да ти дам, и в теб има нещо, което мога да получа.“

Ако сме извървели пътя на получаване от родителите и последващо отделяне от тях, и сме стигнали до мястото, в което заставаме като зрели индивиди, свързани със своята автентична сила – това изречение се появява съвсем естествено.

Затова сега ви моля да поразмишлявате, да се запитате и искрено да си отговорите:

Усещам ли, че има добър баланс в моите лични или професионални отношения?
Кое ми е по-лесно – да давам, или да получавам? Защо
Къде изтича моята енергия? Чувствам ли се в центъра си, в силата си?
Мога ли да давам на себе си това, което искам да получа
Има ли цялостен баланс в живота ли? Има ли сфера, в която съм по-фокусирана, за сметка на друга, в която има дефицит?

Ако имате нужда да изследвате баланса в отношенията си чрез индивидуална сесия със Семейни Констелация – на разположение съм за вас тук:

Email: mariailievaeu@gmail.com
Phone: 0889/566-093