Базисното доверие

Една от най-основните теми, свързани с изграждането на взаимоотношения, е изграждането на доверие.
 
Когато човек няма базисно доверие, и живее с усещането, че светът не е безопасно място, а хората са недружелюбни, той се свива и живее от място на страх. В резултат на това става свръх-контролиращ и не може да се отпусне в несигурността, която е неизменно присъстващо явление в света, в който живеем.
 
И разбира се, като повечето други теми, и темата за доверието се корени в детството. Когато родителите са ненадеждни, детето развива едно дълбоко чувство на недоверие. Светът изглежда опасен, враждебно настроен и непредсказуем. И така детето свиква да бъде винаги нащрек и в контрол на случващото се. То развива следното вярване: “Ако държа всичко под контрол, никой няма да ме хване неподготвен и няма да ме нарани.”
 
Контролът, пренесен в зрелия живот, води до множество проблеми във взаимоотношенията. Няма как да има близост и истинска интимност между двама партньори, ако има базисно недоверие в единия от тях. Интимността предполага всеки един от партньорите да приема другия точно такъв, какъвто е.
Когато базисното доверие на човек е счупено в детството, има вероятност да се залита в крайности. Човек или изцяло се отказва от контрола и се доверява по един лековерен и наивен начин, като се вкопчва в другите и инвестира прекомерен кредит на доверие и стойност на грешните места. Или другият вариант, отдръпва се в изолация и самота, като изгражда защитни стени, които не допускат никого.
Човек, който няма базисно доверие, бърка интензивност с интимност, вманиачаване с грижа и контрол със сигурност.
 
Първата стъпка в развитие на едно човешко същество е да установи базисно чувство на доверие. Трябва да усетим, че другият (мама, тате, светът като цяло) е надежден, безопасен и може да му се има доверие. Това е едно дълбоко, холистично усещане, една същностна връзка със самия Живот. Ако можем да се доверим на света, на живота, значи можем да се доверим и на себе си. Именно от там тръгва изграждането на стабилна самоувереност. Когато човек си вярва, той може да се довери на своите собствени сили, качества, възприятия, интерпретации, чувства и нагласи.
 
Децата се учат на доверие чрез родители, на които може да се разчита. Ако мама и татко са консистентни и предсказуеми в поведението си, ако те си вярват сами на себе си, детето също ще им вярва и ще се научи да се доверява и на себе си.
 
Ако това, обаче, не се е случило, наша е отговорността да изградим това доверие вътре в себе си. Като покажем на детето в нас, че то може да разчита на нас. Че спазваме обещанията си, че сме налични, че чуваме неговите нужди и знаем как своевременно да им откликнем.
 
Счупеното в детството доверие може да се изгради и на по-късен етап. Бавно, с усилие и постоянство. Процесът “Работа с вътрешното дете” е чудесен инструмент за това.
 
Повече за него тук: