Един основен елемент в терапевтичния процес е темата за маските и ролите. Човек сдобива огромно усещане за свобода, лекота и пространство да прояви истинската си същност в момента, в който установи, че начинът, по който обичайно се появява в света и се свързва с другите е чрез влизане в определени социални роли.
Маските и ролите, които носим са били нашият билет за принадлежност в семейството. Заемайки определена роля, така че да се напаснем спрямо присъствието на възрастните, които са ни отглеждали, ние сме осигурявали своето място, както и усещането, че сме приети и включени към по-голямото цяло. Ролите са адаптационни механизми, които с течение на времето толкова силно прилепват към човека, че в крайна сметка в зряла възраст, те вече са се сраснали и са се превърнали във втора кожа, която изгражда личността на индивида.
За да се освободим от тях, основното е първо да отчетем тяхното съществуване и подкрепяща функция, спомагаща оцеляването ни. И в последствие да разберем, че имаме право и възможност да действаме по нов, по-различен начин, извън онова, което постановява съответната роля.
Някои от най-често срещаните архетипни роли, които играем в семейството, а след това несъзнателно пренасяме и в зрелия си живот са:
ГРИЖОВНОТО ДЕТЕ. Придобива своето усещане за идентичност и себестойност като пренебрегва своите собствени потребности. Вярва, че единственият начин човек да получи любов е като се грижи за другите. ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ/ОТЛИЧНИКЪТ. Чувства се видян, чут и оценен чрез успеха и постиженията. Използва външното одобрение като начин да се справи с ниската си самооценка. Вярва, че единственият начин човек да получи любов е чрез продуктивност. НЕУСПЕШНИЯТ/НЕВИДИМОТО ДЕТЕ. Прави така, че да се смалява или да остава незабелязан, като крие потенциала си заради страх от критика или срам от провал и често излиза от играта (или се отказва) още преди да се е включил. Вярва, че единственият начин човек да получи любов е като остава невидим и незабелязан.
ПРОБЛЕМНОТО ДЕТЕ/ЧЕРНАТА ОВЦА. Чувства се отлъчен, отхвърлен и често върху него се стоварва вината за онова, което е дисфункционално в семейството. Носи дълбокото вярване, че не заслужава любов и установява така нареченото негативно свързване, negative bonding). Може да има проблеми в училище, да се бунтува и да усеща, че никъде не се вписва. Вярвам, че единственият начин човек да получи любов е като се свързва с другите през проблем, криза, конфликт. СПАСИТЕЛЯТ/ЗАЩИТНИКЪТ. Вижда другите като безпомощни, неспособни и зависими, и си набавя любов, внимание и усещане за себестойност, поставяйки се във властова позиция, като се опитва да спасява околните, когато се появи възможност за това. Вярва, че единственият начин човек да получи любов е като се заема с проблемите на другите. ДУШАТА НА КОМПАНИЯТА/КЛОУНЪТ. Представя се като щастлив, жизнерадостен или комичен, и никога не показва болка, слабост или уязвимост. Вярва, че единственият начин човек да получи любов е като се уверява, че той и околните са щастливи. САМООТВЕРЖЕНИЯТ. Зарязва всичко и пренебрегва нуждите си в услуга на всички желания и на потребности на другите. Подобно на „грижовният“ е възпитан да се жертва за околните. Вярва, че единственият начин човек да получи любов е като е самоотвержен. ПРЕКЛАНЯЩИЯТ СЕ ПРЕД ГЕРОИ/ИДОЛОПОКЛОННИКЪТ. Непрекъснато търси човек или гуру, който да следва, много подобно на моментите в детството, когато родителят (или друга фигура, която се е грижела за детето) е възприемана като свръхчовек, без грешки. Вярва, че единственият начин човек да получи любов е като отхвърли своите собствени нужди, желания и интуиция и гледа на другите като на пример за това как да живее.В процеса „Работа с вътрешното дете“ разглеждаме в дълбочина ролите, които е заемал човека в рожденото си семейство и които навярно продължава да играе в зрелите си отношения.
Научете повече за процеса тук: https://www.mariailieva.eu/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0…/
Image by Platon Yurich